Бележките, намерени заключени в кабинета му, разкриват планове за мюзикъл, наречен „Зрителят“.
Дейвид Боуи почина през 2016 г. и остави като прощален подарък албума “Blackstar”, който беше белязан от диагнозата му с рак и приемането на собствената му смъртност.
Оказва се, обаче, че в последните си месеци той е работил върху съвсем различен проект. Описан в множество бележки, закачени в стената на заключения му кабинет, той е щял да бъде мюзикъл, ситуиран в Лондон през 18 век. Работното му заглавие е било „Зрителят“ (The Spectator), а за съществуването му не са знаели дори и най-близките му сътрудници. Бележките са стояли заключени в кабинета му от 2016 г. Сега те са дарени на музея „Виктория и Албърт“, заедно с останалата част от архива на Боуи.
BBC има ексклузивен достъп до тях и споделя този белег за очарованието на Боуи от изкуството и сатирата в Лондон през 18 век, наред с истории за престъпни банди и прословутия крадец „Честния“ Джак Шепърд.
Ако беше завършен, мюзикълът щеше да осъществи една от водещите амбиции на Боуи през целия му живот. „Още в самото начало наистина исках да пиша за театър“, казва той в интервю през 2002 г. „И предполагам, че можех просто да пиша за театър в хола си – но намерението винаги е било да имам доста голяма публика.“
Бележките на Боуи за „Зрителят“ бяха открити така, както ги беше оставил, закачени на стените и съхранявани в офиса му в Ню Йорк. Стаята винаги е била заключена – само Боуи и личният му асистент са имали ключ. Те бяха открити, когато архивистите започнаха да каталогизират вещите му.
Те ще бъдат достъпни за фенове и учени, когато Центърът „Дейвид Боуи“ отвори врати във V&A East Storehouse в Хакни Уик на 13 септември.
„Разполагаме даже с бюрото, където е работил“, казва Мадлен Хадън, водещ куратор на колекцията.
„Зрителят“ (The Spectator) е името и на ежедневник, от който са издадени 555 броя между 1711 и 1712 година. Открита е цяла тетрадка, посветена на изданието с коментари за нравите и прищевките на лондонското общество. В нея Боуи обобщава няколко от ключовите есета на публикацията, оценявайки ги с от 1 до 10 точки. Особено впечатление му прави история за две сестри – едната красива, но „суетна и сурова“, която губи ухажор заради семплата си, но по-приятна сестра. Боуи я оценява с 8 от 10 точки и коментира: „Може да бъде добър подсюжет“.
Забавлявал се е и с разказ за г-н Клинч от Барнет, който можел да имитира звуците на коне, хрътки, стара жена и фагот „всичко това със собствения си естествен глас, до най-голямо съвършенство“.
Проф. Боб Харис, историк и специалист по 18-ти век в Оксфордския университет, казва, че може да разбере защо този период е привлякъл вниманието на Боуи. „Лондон по онова време е бил толкова вълнуващ, жизнен и разнообразен град. Той е бил най-големият град в Западна Европа, с население от над половин милион души, с ярки печатни медии, които коментират модите и вълненията на епохата.“
В крайна сметка никога няма да разберем намеренията на Боуи. Но архивът на музиканта, който наброява около 90 000 предмета, ще занимава учените в продължение на години.
Около 200 предмета ще бъдат изложени в центъра, но посетителите могат да резервират час, за да разгледат всичко от колекцията лично – от сценични костюми до ръкописни текстове на песни, като попълнят онлайн формуляр.
