Кремълската пропаганда вдигна голям шум около един Нероден Петко – бъдещия газопровод Силата на Сибир-2. Китайците най-после са дали съгласие за този мегапроект, който се обсъжда между Москва и Пекин още от 2014 г. Става дума за тръбопровод с дължина 6000-7000 км, това е близо три пъти повече от разстоянието София-Лондон.
Той трябва да свърже големите газови находища на полуостров Ямал в най-северозападната част на Сибир с Китай. Силата на Сибир-2 не трябва да се бърка със Силата на Сибир-1, който функционира от 2019 г. и през тази година ще достигне пълната си проектна мощност от 38 млрд. куб. м годишно. Тези два газопровода имат различен маршрут, захранват се от различни находища и дължината им е различна. Общото е единствено това, че доставят руски газ до Китай.
Смисълът на Силата на Сибир-2 е да достави газ до Китай газ, който до 2022 г. отиваше в Европа. След пълномащабното руско нападение срещу Украйна Кремъл заповяда на „Газпром“ да спре газовите доставки за повечето свои европейски клиенти, за да може ние в ЕС да замръзнем през зимата и да станем по-сговорчиви по отношение на Москва. Е, ние не замръзнахме, а „Газпром“ загуби почти напълно европейския пазар. В резултат – през миналата година в Русия е произведен 61 млрд. куб. м газ в повече, отколкото е продаден. А предвижданият капацитет на Силата на Сибир е по-малък – 50 млрд. куб. м годишно.
Ясно е, че Русия се нуждае отчаяно от новия газопровод до Китай, докато китайците имат множество възможности за внос плюс голям собствен добив. Това означава, че дори и Силата на Сибир-2 да бъде построен, няма да има никаква гаранция, че капацитетът му ще бъде използван на 100 процента, китайците ще вземат толкова, колкото им трябва.
По време на визитата на Путин в Китай през миналата седмица бе подписан не договор, а меморандум за Силата на Сибир-2. Шефът на „Газпром“ Алекссей Милер твърди, че това бил „задължаващ меморандум“, но сам признава, че най-важните детайли не са уточнени – кой ще инвестира нужните 15-20 млрд. долара за построяване на новия тръбопровод и каква ще бъде цената на доставяния газ. Твърди се, че Китай настоява да плаща по вътрешните за Русия цени на газа, а те са около три пъти по-ниски от тези на европейските хъбове. Така че, дори и да бъде построен, новият тръбопровод може да носи загуби на „Газпром“, но не и на неговите висши мениджъри, които ще разпределят гигантския финансов ресурс за строежа на тръбата.
При най-добрия за Москва сценарий след 5-6 години, не по-рано от 2030 г., ще има още една тръба до Китай с капацитет над три пъти по-малък от обемите газ, които „Газпром“ продаваше в Европа преди 2022 г. (155 млрд. куб. годишно). Сигурно е едно – Русия ще изпадне в още по-голяма икономическа зависимост от Китай.
Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество
