Има хора, които ще отбележат с носталгия 7 септември като рождена дата на генсека на БКП и лидер на тоталитарния режим в България в продължение на 35 години. Има и такива, които ще си спомнят за Георги Марков, писателят дисидент, убит в Лондон през 1978 г. на 7 септември.
През годините много версии за убийството на талантливия българин, работил в БиБиСи и излъчил своите „Задочни репортажи“, посветени на социалистическите реалности в България, превърнали го в „черна овца“ в очите на комунистическия режим в София.
„Двама души бяха командировани в българското посолство в Лондон. Бяха от Държавна сигурност, от секретен отдел. Два дена те проверяваха нещо из улиците на британската столица. На седми септември се върнаха към 20,30 часа вечерта. Посланикът им даде вечеря. Присъствах и аз.
След дни, когато разбрах за покушението срещу Георги Марков, направих за себе си връзка с тяхното посещение. Но не беше моя работа да коментирам“. Това са думи на българския контраразузнавач Паско Божков от едно негово интервю. Божков в средата на 80-те години избягва от България в САЩ.
***
Тодор Живков беше много хитър. Успяваше да заблуди Леонид Брежнев, че прави всичко по указание от Кремъл. А го използваше да извлече полза. Заблуждаваше Политбюро на БКП и българския народ, че претворява политиката на СССР в България, а гледаше своя интерес.
Затова винаги идваше сам при мен в Москва. После предаваше разговорите ни по свое усмотрение и ги преиначаваше. Това казва за генералния секретар на БКП "бащата" на перестройката Михаил Горбачов.
Живков мразел една тема повече от всички останали. Става дума за преврата срещу него, готвен уж от американските и британските служби през 60-те години. Заговорът се провалил, а участниците - генерали и активисти на БКП са арестувани. Живков обаче споделял в най-близкия си кръг, че съветските тайни служби знаели за атентат и преврат, но не са го предупредили по заповед на Кремъл.
Затова 7 септември е странна дата. ЧРД за Тодор Живков и фатална за неговия някогашен приятел, а впоследствие непримирим враг - писателят Георги Марков.
Живков оглавява 35 години БКП и държавата. Разполага с неограничена власт. Свален е от всички постове на 10 ноември 1989 г. от други членове на Политбюро, между които Петър Младенов, Андрей Луканов, ген. Добри Джуров и др.
***
На 7 септември 1978 г. живеещият в Лондон писател и журналист Георги Марков паркира колата си и тръгва пеш по моста Ватерлоо, отивайки към работното си място в БиБиСи. На автобусната спирка той изведнъж усеща остра болка, като ужилване от оса, в задната част на десния крак. Марков поглежда зад себе си и вижда човек, който вдига чадър от земята. Непознатият бързо пресича улицата и хваща такси. Изчезва в неизвестна посока.
Случаят е известен в цял свят като случая с „българския чадър“. Една от версиите е, че физическият убиец е Франческо Гулино, с кодово название „Пикадили“.
Когато пристига на работа в офиса на Би Би Си, Марков забелязва малка червена пъпчица на мястото на „ужилването“, а болката не стихва. Той споделя с колеги в БиБиСи за инцидента. Същата вечер Марков развива треска и е приет спешно в лондонската болница „Сейнт Джеймс“. Въпреки всички опити на лекарите да бъде спасен, той умира на 11 септември 1978.
Патолозите откриват малко метално топче в прасеца на Марков. То е с диаметър 1.52 mm и съставът му е 90% платина и 10% иридий. Пробито е по цялата си дължина с два канала с диаметър 0.35 mm, които образуват кухина с формата на Х. По-нататъшните експертизи откриват следи от отровата рицин. Смъртта на Марков е била неизбежна, защото срещу рецина нямало тогава противоотрова. Такава е открита чак през 2010 година.
Подобно покушение е извършено и срещу друг български дисидент - Владимир Костов, журналист от радио “Свободна Европа”. Опитът е извършен в парижкото метро. Костов обаче оживява.
Докато Георги Марков е бил в България той е смятан за приближен до Тодор Живков. Ходил е дори с дружинката на Първия на лов. Някои го считали за любимец на диктатора.
Той обаче скъсва със "светлото бъдеще", което му предричат литературни критици и приятели и избягва на Запад. Започва да води предаване по БиБиСи "Задочни репортажи", които описват действителността в родината му. Тодор Живков се е чувствал предаден, бил разгневен. Срещу Марков е пусната цялата машина на Държавна сигурност.
Когато Живков празнува 67 години и похапва специална торта, Марков е прободен на моста Ватерлоо... Случайност или "специален" подарък за вожда от тайните служби? Ясен отговор няма и до днес...
***
Заместник-началникът на съветският КГБ (Комитет государственный безопасности) ген. Олег Калугин разкрива след години, че българските тайни служби се обърнали към колегите си в Москва да им съдействат за премахването на дисидента Георги Марков. Тогава в тайните лаборатории на КГБ е създаден чадър със съчма, съдържаща отровата рицин. След покушението срещу Марков в Лондон, въпросното смъртоносно оръжие добива популярност като „българския чадър“.
Българските служби и режима в България отричат и до днес да имат нещо общо с ликвидирането на писателя. Съмненията обаче остават и до днес.
Много интересни данни, малко известни в България, разкрива Яков Корман, който разследва странната смърт на съветския поет, сценарист, композитор, изпълнител и дисидент Александър Галич в Париж през декември 1977 г. Той пише: „Злоупотребата с политическа власт води до смъртта на хора. Кога ще спрем да избираме диктатори?“
Корман прави паралел между смъртта на Галич и Георги Марков, които са жертва на тайните служби на тоталитарни управления.
Авторът прониква още по-дълбоко в случаите на отстраняване на неудобни автори и учени и стига до Нобеловия лауреат Александър Солженицин, автор на „Един ден на Иван Денисович“, „Раково отделение“, „Архипелаг ГУЛАГ“ и др. Оказва се, че през 1976 г., две години след като Солженицин е изгонен от Съветския съюз и живее в Цюрих, Швейцария, той е заплашен от ликвидация. Лично началникът на КГБ Крючков възлага на екип неговото физическо премахване като „национален предател“. Американските служби обаче узнават за готвеното покушение и съветват големия писател да замине за САЩ.
По-късно шеф в КГБ, пожелал анонимност, признава, че ако Солженицин е бил останал в Европа, е щял да бъде ликвидиран на сто процента. И дава пример с Георги Марков. Ген. Калугин потвърждава тази информация. Също и руският разузнавач Виктор Шеймов. Шеймов разкрива също разпореждането на Юрий Андропов да бъде убит папа Йоан-Павел II от московските служби, а вината да бъде прехвърлена на България.
„Солженицин щеше да има съдбата ва българина Георги Марков. Съдбата на десетки съветски и български дисиденти, ликвидирани в средата на 70-те години“, пише Яков Корман.
Фрог нюз
