Френският премиер Франсоа Байру ще подаде оставка във вторник. Байру загуби вот на недоверие, довел до политическа криза и фактическо блокиране на управлението.
Президентът Еманюел Макрон заяви, че в следващите дни ще назначи нов министър-председател, който ще трябва да сформира правителство. Това ще бъде третият премиер на Франция в рамките на една година, а първото му изпитание ще бъде намирането на съгласие за бюджета в условията на дълбоко разделен парламент.
Протести
В понеделник вечерта около 11 000 души се събраха пред кметствата из цяла Франция, за да отпразнуват отстраняването на Байру. Събитията бяха наречени „Bye bye Bayrou“ и се превърнаха в своеобразни „прощални питиета“.
Много от присъстващите използваха събиранията, за да се организират за предстоящия ден на действия в сряда под мотото „Блокирай всичко“. Очакват се блокади на пътища и горивни депа, като за протестите ще бъдат мобилизирани около 80 000 полицаи.
Разделен парламент и нестабилност
Откакто Макрон свика предсрочни избори миналата година, парламентът е разделен на три блока – ляво, център и крайна десница – без никой да има абсолютно мнозинство. Това прави изключително трудно намирането на консенсус за бюджета, без риск от ново сваляне на правителството.
Байру, центрист на 74 години, остана девет месеца на поста, преди да бъде отстранен заради непопулярен бюджет за намаляване на дълга. Предшественикът му, десният Мишел Барние, издържа едва три месеца преди да бъде свален по същата причина.
„Франция преживява абсолютно обезкуражаващ спектакъл на нестабилност, при който правителствата падат на всеки три до шест месеца“, коментира бившият премиер Габриел Атал, лидер на центристите на Макрон, пред радио France Info. „Трябва да излезем от тази спирала“, добави той, като настоя за компромис между политическите блокове преди назначаването на нов премиер.
Възможните наследници
По данни на AFP, цитирайки източник близък до Макрон, президентът е склонен да избере дългогодишен министър от своето центристко обкръжение – например правосъдния министър Жералд Дарманен или министъра на отбраната Себастиен Лекорню, и двамата с десен политически бекграунд.
Те обаче може да се окажат твърде „десни“, за да бъдат приемливи за левицата. Възможен изход от задънената улица е някаква форма на споразумение със социалистите.
Сред другите обсъждани варианти са бившият премиер Бернар Казньов – бивш социалист, който би могъл да бъде компромисна фигура, както и финансовият министър Ерик Ломбард, също с минало в Социалистическата партия и дълга кариера в банковия сектор.
Какво означава кризата за Макрон?
Свалянето на Франсоа Байру от поста премиер е директен удар върху президента Еманюел Макрон и изостря усещането за управленска парализа. За по-малко от две години Франция сменя петима премиери, а липсата на стабилно мнозинство в парламента оставя цялата политическа отговорност върху държавния глава.
Популярността на Макрон е на най-ниското си ниво от началото на мандата му и дори под рейтинга му по време на протестите на „жълтите жилетки“. Това прави президента лесна мишена както за опозицията, така и за обществения гняв. Обявените национални блокади на 10 септември и големите синдикални демонстрации на 18 септември допълнително засилват натиска върху него.
Опитът на Макрон да консолидира центъра чрез компромис между социалистите и „Републиканците“ изглежда обречен. Разногласията по икономическата политика са твърде големи, а партиите не желаят да се обвързват с президент, чието управление вече се възприема като „край на епохата“.
Ако Макрон не успее да изгради работещо правителство и да наложи необходимите бюджетни съкращения, рискът е вторият му мандат да бъде запомнен като период на безсилие, политически разпад и нарастваща уязвимост пред крайната десница.
