Въпросът за джобовете отдавна е символ на неравенство в модата. Докато мъжките дрехи са пълни с практични и дълбоки джобове, женските често имат малки, плитки или дори фалшиви. Тази разлика отново стана тема в социалните мрежи чрез хаштага #WeWantPockets.
Фразата „Тази рокля има джобове!“ се е превърнала в нещо като мем. За много жени това е повече от удобство – то е израз на дълго натрупано недоволство. Според проучване във Великобритания 40% от жените са връщали дреха в магазина, след като са разбрали, че няма джобове, пише BBC.
Исторически жените са имали връзващи се джобове под полите през 16-17 век. В тях са държали ключове, пари и малки ценности. Тези джобове са символизирали известна автономия. Но с въвеждането на тесни силуети в края на 18-и и началото на 19-и век, джобовете изчезват, а жените стават по-зависими от мъже или слуги.
През 20-и век джобовете вече са част от политическия спор. Суфражетките искат не само право на глас, но и джобове. Карикатурите от онова време се подиграват на жени с дълбоки джобове, защото това символизира независимост.
В САЩ дизайнерката Клер МакКардъл през 40-те години въвежда практични джобове в ежедневното облекло. Тя вярва, че джобовете дават свобода на движение и самочувствие. За нея те не са просто място за вещи, а знак за контрол и увереност.
Но след войната Кристиан Диор налага „новия силует“ с тесни талии и широки поли. Практичността отстъпва място на фантазията. Диор дори казва: „Мъжете имат джобове, за да държат неща в тях. Жените имат джобове за украса“.
Днес темата отново е актуална. На модните подиуми за есен/зима 2025-26 в колекциите на Прада, Луи Вюитон и Диор се появиха дълбоки джобове. Въпросът е дали това ще остане тенденция или ще се изгуби в новите модни цикли.
Някои жени вече търсят решение сами. Американката Джули Сигъл създаде собствен бранд The Pockets Project, който предлага рокли с големи джобове. Тя казва, че дори в работна среда жената с чанта изглежда като гост, докато мъжът с пълни джобове изглежда у дома си.
Битката за равенство на джобовете далеч не е приключила. Много големи модни къщи отново се ръководят предимно от мъже, а това означава връщане към жената като обект, а не като автономен човек. Историчката Елизабет Евитс Дикинс обобщава: „Шокиращо е, че и днес джобът се възприема като аксесоар, а не като необходимост“.
