Съвместна операция между няколко централноевропейски държави разкри беларуски шпионски кръг, в който е участвал бивш заместник-ръководител на молдовското разузнаване.
В изявление на Eurojust – органа на Европейския съюз за координация в областта на наказателното правосъдие – се казва, че е работено с румънските, чешките и унгарските власти за „залавянето на лице, разследвано за престъплението държавна измяна чрез предаване на държавни тайни“. Чехия изгони беларуски дипломат по този случай, същото направи и Молдова, пише The Guardian.
Eurojust не назова основния заподозрян, но унгарското издание Telex посочи името Александру Балан – бивш заместник-ръководител на молдовската служба за разузнаване и за известно време неин връзка в Киев. Молдовски официален представител потвърди, че именно Балан е арестуваният.
По данни на Eurojust заподозреният е имал две срещи в Будапеща през 2024 и 2025 г. с офицери от КГБ – беларуския разузнавателен орган, където е получил пари и инструкции. „Срещите застрашиха националната сигурност на Румъния“, съобщи институцията.
Молдова, която се ръководи от проевропейската президентка Мая Санду, е в центъра на битката за влияние между Русия и Запада. На референдум миналата година страната гласува с малка разлика в полза на бъдещо членство в ЕС. Западните разузнавателни агенции твърдят, че Молдова остава основен приоритет за Москва. В края на този месец там предстоят парламентарни избори.
Не беше веднага ясно какъв вид информация е можел да предаде Балан на беларусите. След напускането на молдовската служба за информация и сигурност той активно участва в конференции по сигурността в различни европейски държави.
Европейски разузнавателен източник заяви, че беларуският КГБ се съсредоточава основно върху беларуската диаспора в Европа, където действат много опозиционни политически сили, но добави, че службата работи все по-тясно с руското разузнаване и е възможно да е подпомагала руснаците при операции в Европа.
В повечето постсъветски държави, включително Русия, външното разузнаване е отделено в самостоятелни агенции. Беларуският КГБ обаче продължава да действа едновременно като вътрешен инструмент за репресии и като външна разузнавателна служба, по модела на съветския си предшественик.
Бивш високопоставен разузнавателен служител от страна от ЕС заяви, че преди 2020 г. КГБ е търсил приятелски контакти с европейските служби, защото президентът Александър Лукашенко е искал да балансира срещу руското влияние в Беларус.
След като Лукашенко потуши широкото протестно движение през лятото на 2020 г., Москва засили натиска си върху Беларус. Тогава Лукашенко отстрани ръководителя на КГБ и директора на външното му разузнаване и ги замени с фигури, по-близки до Кремъл.
Оттогава Беларус се доближи до статут на руски васал. Лукашенко беше принуден да приеме руски войски на територията на страната за нападението срещу Украйна през 2022 г. В петък предстои началото на голямо съвместно военно учение с Русия. В същото време Минск опита ново дипломатическо сближаване със САЩ, а Лукашенко се представи като възможен посредник между Доналд Тръмп и Владимир Путин.
Михал Куделка, ръководител на чешката служба за сигурност BIS, заяви, че откритите граници в Шенген затрудняват контраразузнавателните служби в борбата срещу руските и беларуските шпиони. „За да противодействаме успешно на тези враждебни дейности в Европа, трябва да ограничим движението на акредитирани дипломати от Русия и Беларус в рамките на Шенгенската зона“, каза той в изявление.
Мозъчният тръст iSANS, базиран във Варшава, назова дипломата, изгонен от Чехия – Микалай Дукща, и съобщи, че е бил щатен служител на КГБ, работещ под прикритие като съветник по административни въпроси в беларуското посолство в Прага. Източник от чешките служби за сигурност потвърди, че именно Дукща е изгоненият дипломат.
