В момент, в който обществото ни показва особена чувствителност към работата на съдебната система, всеки съмнителен факт буди основателни и тревожни въпроси. Особено, когато става дума за магистрати, заемащи най-високи постове в йерархията на магистратурата.
Гражданите очакват в декларациите за имущественото и финансовото състояние, които са публично достъпни, да се съдържат данни, които да ни убеждават в тяхната достоверност и почтеност.
За съжаление това не се оказва точно така. Оказва се също така, че обстоятелствата, декларирани пред Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС) от задължените лица, не подлежат на насрещна проверка. Странно. Как тогава съмненията относно истинността могат да бъдат разсеяни?
Например декларациите на председателя на Върховния касационен съд Галина Захарова и на заместник-председателя Лада Паунова.
Става дума за декларациите, които двете са подали за 2024 година.
В декларацията на съдия Захарова е посочено, че съпругът й – нотариус Светлин Микушински, е придобил през 2024 г. „право на строеж, заедно с гараж“, съответно от 87 кв.м. и 22 кв.м., като срещу всяко от тях е посочена цена от 152 900 лв. Това е меко казано странно, защото подобно посочване заблуждава всеки, който би опитал да узнае имущественото състояние на магистрата дали отговаря на действителността. Всъщност, каква е реалната стойност на имотите – как така тристайно жилище и гараж са с една и съща стойност? Логично е да се посочи истинската цена на имота. Дали тя е 152 900 лв. или двойно по-висока? Ако е само 152 900 лв. за имот (апартамент и гараж) в гр. София, то всеки ще е наясно, че е налице опит за укриване на реалната цена на имота, с оглед актуалните към 2024 г. цени на кв. м. в столицата. Нещо повече, посочено е право на строеж, но не са посочени сумите, които би следвало да се платят за извършването на самата строителна дейност.
В декларацията на съдия Паунова пък са налице изключително странни обстоятелства, свързани с доходите, спестяванията и дължимите кредити.
Например – съдия Лада Паунова сочи, че има потребителски кредит, като в същото време има банков влог, който е формиран на база изтегления кредит.
Съдия Паунова е посочила, че има потребителски кредит на стойност 82 700 лв. и в същото време има влог от 248 425 лв., формиран и на база задължението към съответната банка. Още повече въпроси възникват около обстоятелствата, че магистратът на такъв пост декларира инвестиции в акции на инвестиционен фонд, който в официалната си страница за страната, сочи че притежава активи за близо 1 млрд. лв. на територията на Република България. Интересна подробност е, че подобен инвеститор у нас, не е публично известен, а както е посочено ползва малък офис, находящ се на метри от работното място на съдия Лада Паунова, т.е. съвсем близо до Съдебната палата в столицата.
От години в публичното пространство се обсъждат начините, по които функционира българската съдебна система и особено съдилищата, като възникват съмнения за определени зависимости и влияния, които не подминават и административните ръководители на съда, включително до най-високото ниво.
Не са едно или две съдебните решения – оправдателни присъди и/или съдебни решения, които се произнасят от конкретни съдебни състави. В съдебната власт и юридическите среди, са добре известни определени зависимости между конкретни адвокатски кантори и определени съдии, в т.ч. от ВКС. Всичко това подкопава доверието в съдебната система като цяло и води до затвърждаване на чувството за несправедливост у гражданите. Особено, когато става дума за липсата на достатъчна прозрачност при т.нар. „случайно разпределение на делата“. Затова продължава да се обсъжда възможността – благодарение на извършване на манипулации и злоупотреби със системата за „случайно разпределение на делата“, да се осигуряват конкретни съдебни решения по наказателни дела. Включително в ресора на съдия Паунова. Според слухове по такъв начин определени адвокати могат да осигуряват оправдателни или символични присъди на подсъдими лица, благодарение на това, че конкретни дела се гледат от определени съдебни състави.
Става дума за прозрачност, прозрачност и пак прозрачност. Само тя може да гарантира доверие в съдебната система, която би трябвало да е фундамент на едно демократично общество.
