
Свети Никита е роден сред готите, народът, който през трети век се заселил по двата бряга на река Истър (Дунав). Дългият контакт с Византийската империя и нейното културно наследство постепенно отвел готите към християнството. В средата на четвърти век епископ Улфила превел Свещеното Писание на готски език, което ускорило процеса на християнизация.
Никита живял по времето на император Константин Велики, в първата половина на четвърти век. Още като дете готският епископ Теофил, участник в Първия вселенски събор в Никея, го въвел в християнската вяра и му напомнял думите на апостол Павел: „Пребъдвай в това, на което си научен и което ти е поверено, като знаеш от кого си научен; ти и от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Иисус Христос“.
Вдъхновен от учението и примерите на предците си, Никита пораснал като образован християнин и се отдал на мисията да утвърди вярата сред своя народ. Слова, пропити с вяра и убедителност, привлекли много готи към християнството. Но успехът му предизвикал гнева на вожда Атанарих – езичник, който започнал жестоки гонения срещу християните.
Никита не се отказал. Той смело защитавал истините на своята вяра и вдъхновявал своите сънародници да останат верни, дори под заплахата от смърт. Пленен, подложен на мъчения и насилван да се отрече от Христос, той устоял непреклонно. Когато мъчителите решили да го изгорят на клада, Никита предал душата си на Бога, но чудо пазело тялото му – огънят не го овъглил. Християните го погребали с огромна почит, а неговата история останала като пример за неустрашимост и вдъхновение за поколенията.
Свети Никита е повече от мъченик – той е символ на вяра, смелост и промяна. Един готски младеж, чието послание и днес продължава да резонира: че истинската вяра може да промени съдбата на цял народ.