Зелето е втасало. Тази мъдра мисъл принадлежи на социолога Кънчо Стойчев. Изрече я в шоуто на Слави, за да обясни какво означават данните от последното тестване на общественото мнение от неговата и на побратима му Андрей Райчев агенция.
Нещо като социологическа парола – казваш нещо, но се разбира съвсем друга работа. За умни хора е измислено. По-долу ще се спра на скритото значение на тази крилата, ефирна и културна фраза. Преди това ще ви разкажа няколко сюжета по темата.
1941 година. Втората световна война е в разгара си. На вратата на немски офицер се звъни късно през нощта. Отваря той, и какво да види: някакъв руснак с рубашка, ушанка и „Шпагин” през рамо му прошепва:
- Слоновете идват от изток...
Германския офицер се ядосва, хваща руснака за яката и му се разкрещява:
- Идват от майната си! Колко пъти да ви казвам, че Щирлиц живее на втория етаж! И си сменете паролата, че жив слон не остана!...
Малко по-различ„на сюжетна линия се разигра в онзи филм с Джон Траволта – „Парола: Риба меч”. Ставаше дума за терористи и гепването на няколко стотин милиона долара. Между укшън сцените Хали Бери се съблече два-три пъти и разведри обстановката. Чрез „риба меч” един компютърен гений без особени морални задръжки стига до големите пари и оправя отношенията с дъщеря си. Цветно и по американски.
Подрастващите са наясно с паролите заради интернет. За дечицата пък има приказка по този повод.
На козата й се наложило да отиде в мола. Гримирала се и викнала козлетата:
- Дечица, отивам за по едно кафе до мола. За да ми отворите после паролата е: "Ям чесън". Без паролата да не отваряте на никой!
Тръгнала козата и седемте козлета останали самички. Не се минало много време и пристигнал вълка, който почукал на вратата. Козлетата се скупчили и тревожно попитали:
- Кой е, кой е?
Вълка отговорил с най-милия си глас:
- Деца, аз съм вашта майка, отворете ми.
Козлетата обаче не се хванали и го попитали:
- Ще те пуснем само ако ни кажеш паролата!
Вълка естествено не я знаел, зачудил се какво да прави и отишъл при свраката, клюкарката на гората. Казала му тя паролата и той се върнал пред къщичката на козлетата и пак почукал. Седемте козлета отново попитали за паролата и той им казал:
- Ям чесън!
На което най-малкото козле отговорило:
- Яж ми пишката, ние си имаме шпионка!
Както виждате, без парола нищо не става, даже човек може да се изложи. Паролата, кодът му е майката!
Има още смешни истории за паролите като тази за чукча.
Чукча служил граничар. След тестване на умствените му способности го изпращат на пост на някакъв междуселски път.
По едно време се задава трактор.
Вдига чукча автомата и крещи:
- Стой! Кажи паролата!
В отговор се чува:
- Абе ... я си е.и майката!
Стои си чукчата и се чуди:
- Странно нещо...Толкова време съм на този пост, а паролата си е все една и съща.
Но да се върнем на Кънчо Стойчев и неговата парола „Зелето е втасало”, която трябва ни проправи път към процесите, протичащи в битието и съзнанието. Защото Кънчо не е вчерашен и знае, че не може да има смислен живот, живот без разочарования, ако не е съобразен с основите на мирозданието. Сиреч, втасването на зелето, като един връх, апотеоз на очакването. По селата изразът за зелето, изговорен между двама съседи означава, че е време за греяна ракия с кисело зеленце. Идилия, отдавна зачеркната от урбанизацията.
Кънчовият замисъл, вложен в паролата „Зелето е втасало”, също клони към „време е”, но не за чашка и туршия, а правителството да си ходи. Втаса тази власт, време е за смяна.
За да опише властта на ГЕРБ и Борисов Стойчев прибягва и до терминология, позната ни от севернокорейската комунистическата идеология. „На волана е великият кормчия Бойко Борисов, който дава газ и кара ТИР без спирачки.” Очевидно младият Кънчо си е падал по идеите на чучхе... Нас обаче ни интересува ТИР-а, братя и сестри, защото всички ние, простите българи, които се отнесохме коварно и неблагодарно към тройната коалиция и най-вече към БСП, сега сме натоварени като полски картофи в каросерията и чакаме Бате Бойко да ни погуби в първата урва. Но преди да загинем всички ние, неблагодарниците, искам да ви споделя какво прочетох в коментарите на сайта на Дарик радио под дописката за Кънчовите социологически трактати. „Коледа мина ,зелето втаса, виното свършва само простотията не.” Това написал някакъв читател. Не го разбирам, честно! Какво иска да ни каже този невежа, че Кънчо Стойчев е прост? А, не така. Ако беше такъв нямаше да е милионер, да строи голф игрища, а медиите да се избиват да го канят ката ден. Много моля! Балъците сме ние, че зяпаме социологическите проучвания като експерименти и цъкаме с език като портокали с часовников механизъм, само дето не гръмваме никога.
Накрая ще ви отворя очите, както обещах в началото. „Зелето е втасало”, деца на революцията, има най-голямо значение за самите социолози. Сиреч задават се избори и ще завалят яки поръчки. Политическата класа е наясно с казуса и ще подсети сивите си структури да развържат кесийте. Финансирането ще премине през традиционните етапи: „Люлякът ми замириса”, „Жътва е” и „Пилците се броят наесен”. Затова за социолозите прехода и кризата отдавна свършиха. За разлика от пича Щирлиц обаче някои от тях живеят в готини къщи, достойни за снимка от хеликоптер, хапват чер хайвер с протеини срещу грип и чакат пратеника с куфарчето и паролата.
А ние, дето не знаем паролата, ще си бършем сополите и сълзите в ТИР-а без спирачки и ще се надяваме урвата да не е от най-дълбоките...
Севт Трети
P.S. Винаги съм се чудел каква е тарифата на социолозите, да те изкарат най-рейтинговия цар. Щото си мисля, че поседях достатъчно в НИМ и сега шефа Божидар Димитров като се върна, дали да не се отдам на политика. Какво пък, мога и аз да съм полезен с нещо. След като Египет хлопна вратата за туристите, що да не се насочат насам. Жив тракийски цар не се вижда всеки ден. Този Кънчо Стойчев дали ще се съгласи да ми поеме имиджа? Изглежда ми оправен мъж.
