Летните бури, жеги и наводнения нанесоха на Европа преки икономически щети за поне 43 млрд. евро, показва оценка на ЕС. Очаква се разходите да нараснат до 126 млрд. евро до 2029 г. България е сред най-тежко засегнатите страни в ЕС.
Непосредственият удар върху икономиката от един жесток сезон на жега, суша и наводнения възлиза на 0,26% от икономическото производство на ЕС през 2024 г. Данните са от предварителен анализ, който стъпва върху връзки между времето и икономическите показатели, публикувани в научно изследване този месец, пише The Guardian.
Най-тежки загуби понесоха Кипър, Гърция, Малта и България – над 1% от тяхната „брутна добавена стойност“ (BVA) за 2024 г. Следват Испания, Италия и Португалия.
Икономистите от Университета в Манхайм и Европейската централна банка определят резултатите като „консервативни“. Причината е, че оценките не включват рекордните пожари в Южна Европа от миналия месец и натрупващия се ефект от едновременни екстремни събития.
Водещият автор на проучването, икономистът Сехриш Усман от Университета в Манхайм, заяви, че „навременните оценки“ могат да помогнат на политиците да насочат подкрепа при липса на официални данни. „Истинските разходи от екстремно време се проявяват бавно, защото засягат живота и поминъка през множество канали, които надхвърлят първоначалния удар“, каза тя.
Учени изчисляват до каква степен глобалното затопляне е влошило екстремните явления това лято. Според анализи климатичният срив е направил пожароопасното време 40 пъти по-вероятно в Испания и Португалия и 10 пъти по-вероятно в Гърция и Турция. Смъртността от „тихата, но опустошителна“ юлска жега в 12 големи града вероятно се е утроила заради замърсяването, което загрява планетата.
Докато повечето изследвания за икономическите щети от климатичната криза се концентрират върху преки загуби – унищожени активи или застрахователни щети – авторите на новото проучване използват исторически връзки между екстремното време и икономическото производство. Те включват вторични ефекти – намалено работно време на строителни работници при горещини или проблеми с придвижването след наводнения, които разрушават железопътни линии.
Главният климатичен икономист на Световната банка Стефан Алагат, който не е участвал в проучването, заяви, че резултатите потвърждават по-широки икономически ефекти от екстремното време. Според него те са по-големи от преките щети и продължават по-дълго, отколкото хората си представят.
„Отдавна настоявам да се премести фокусът от преките загуби към по-широки показатели, които отчитат пълното икономическо въздействие. Радвам се, че това изследване го прави“, каза той.
Алагат обаче предупреди, че изследването използва „несъвършени показатели“ за определяне на екстремното време. Това вероятно води до подценяване на щетите. Той добави, че BVA не отразява пълната цена за хората и бизнеса, нито ползите от намаляване на уязвимостта. „Когато бедствията засягат бедни общности, въздействието върху BVA може да изглежда малко, защото тези хора са бедни. Това не означава, че не страдат“, каза той.
Икономистът Герт Бийненс от Националната банка на Белгия заяви, че едни от най-значимите „скрити разходи“ са прекъсванията във веригите за доставки. Проучване, което той е съавтор, показва, че при наводненията в Белгия през 2021 г. продажбите на производствени фирми, отдалечени от бедствието, спаднали рязко, ако са разчитали на доставчици в засегнатите райони.
Пренебрегването на подобни ефекти може да подцени щетите с до 30%, каза Бийненс. Той добави: „Подобни оценки винаги носят несигурност, защото разчитат на исторически средни стойности и не обхващат напълно комбинираните събития. Но посланието е ясно: екстремното време вече оставя сериозен икономически отпечатък, а косвените ефекти могат да бъдат толкова разрушителни, колкото и преките щети“.
