Знаете имената на децата им, любимата им закуска и историята на техния емоционален срив – но за тях вие сте просто още един безличен последовател. Звучи ли ви познато? Парасоциалните връзки вече са част от ежедневието в интернет – но какво всъщност означава да бъдеш въвлечен в тях? И носят ли повече вреда, отколкото полза?
Някога случвало ли ви се е да следите с почти религиозна отдаденост живота на хора, които никога не сте срещали на живо?
Независимо дали става дума за любим изпълнител, инфлуенсър – или познат от случайна среща на парти – тези от нас, които прекарват много време онлайн, добре познават странното усещане, че познаваш някого, без да е така в действителност.
Психолозите наричат това парасоциална връзка – едностранна привързаност или усещане за близост към човек, който дори не знае кой си.
Терминът за първи път е използван през 1956 г. от академични изследователи в контекста на телевизията, която създава „илюзията за взаимоотношение лице в лице“ с хората от екрана.
Днес понятието е още по-актуално, особено с нарастването на инфлуенсърската култура и подкастите, където споделеното съдържание често е интимно и лично.
„Едностранните връзки не са ново явление“, обяснява д-р Вероника Ламарш, социален и личностен психолог от Университета в Есекс. „През цялата история хората са създавали такива отношения. Връзката ти с даден човек идва изцяло от това, което виждаш в конкретния канал – било то телевизионно предаване или социална мрежа.“
Изследване от 2024 г., на което Ламарш е съавтор, показва, че макар най-силната емоционална подкрепа да идва от приятели и семейство, хората ценят парасоциалните си връзки с YouTube създатели повече от отношенията си с „реални“ познати или колеги.
„Парасоциалните връзки са винаги на разположение, когато имаме нужда от тях“, допълва Ламарш.
„В два през нощта, когато се чувстваш тъжен, можеш да се обърнеш към любимия си създател на съдържание и да получиш утеха – докато би било неуместно да звъниш на най-добрия си приятел. В тези отношения няма такива граници.“
Четирима инфлуенсъри за своите преживявания
„Един последовател се появи пред къщата ми“
Чарли Поли, 34-годишен травъл блогър, добре познава размитите граници.
През 2017 г. той и тогавашната му партньорка започват да документират околосветското си пътешествие и постепенно се превръщат в „най-известната пътуваща двойка в Instagram“ във Великобритания.
Когато се разделят през 2022 г., Чарли преживява не само личната драма, но и реакциите на десетки хиляди последователи, които години наред са следили техния образ на „идеалната двойка“.
„Хората в социалните мрежи обожават дълбочината. Искат да опознаят детайли от живота ти и наистина вярват, че те познават“, казва той.
„Получих стотици мили послания, но имаше и абсурдни коментари – че тя винаги е била гей или че аз съм ѝ изневерявал. Нищо от това не беше вярно. Наскоро непознат дойде при мен и просто повтори: „Бяхте толкова хубава двойка“.
„Това е парасоциална връзка в чист вид – аз не го познавам, а той ми говори като на близък приятел. Странно е.“
Докато живее на лодка край Питърбъроу пък, последовател се снима пред нея и му праща селфи. „Той просто дойде, без да каже. Каза, че искал само да се запознае, но за мен това беше прекрачване на границата на личното пространство.“
„Не знаех, че последователката ми е починала“
Кристабел Плъмър, 37-годишна жена създател на лайфстайл съдържание от Лондон с над 80 000 последователи в Instagram, преживява парасоциална връзка в обратна посока.
„Години наред си пишех с една последователка, която следваше съветите ми и прилагаше триковете, които публикувах. Един ден реших да проверя профила ѝ – и видях пост, че е починала. Разбрах осем месеца след смъртта ѝ и бях съкрушена. Това са странни отношения – ако някой спре да пише, ти нямаш как да разбереш какво е станало.“
„Част от нашия психологически инструментариум“.
Въпреки рисковете, парасоциалните връзки могат да имат и позитиви – намаляват усещането за изолация, дават увереност и укрепват идентичността.
Пример е Джош Флетчър, по-известен като „Anxiety Josh“ – психотерапевт, автор и подкастър от Манчестър с над 240 000 последователи в Instagram и близо два милиона слушания на подкастите си.
Той говори открито за своята тревожност и обсесивно-компулсивно разстройство, за да покаже на хората, че не са сами. „Когато си тревожен, се чувстваш изолиран и често нямаш думи да опишеш какво изпитваш. Моето ‘Аз също съм бил там’ дава надежда.“
Изследванията показват, че именно малцинствени групи, особено ЛГБТ хората, имат най-голяма полза от парасоциалните връзки, когато липсва реална подкрепа в обкръжението им.
Рискове и граници
Все пак тези връзки крият рискове – могат да насърчат социални сравнения и нереалистични очаквания. А при хора с ниска самооценка да доведат до отдръпване от реалните взаимоотношения.
„Полезни са, но никога няма да задоволят напълно нуждите ни – защото отсрещният човек не ни познава“, предупреждава д-р Ламарш.
Инфлуенсърите също търсят баланса. Психотерапевтът Джош например отказва да дава съвети на лични съобщения, защото това е неетично.
А лайфкоучът Мишел Елман, известна като „кралицата на границите“, настоява: „Не позволявайте на последователите да диктуват какво да споделяте. Споделяйте толкова, колкото искате – а не колкото очакват другите.“
„Може да изглежда, че показвам целия си живот, но не е така. Дори питам хората колко братя и сестри имам – и те не знаят. Това доказва, че съм запазила личното си пространство.“
