В България всяка втора жена, убита между 2018 и 2023 г., е станала жертва на настоящ или бивш партньор. Ново изследване на Българския хелзинкски комитет показва, че в повечето случаи е имало предистория на насилие, но институциите не документират и не анализират убийствата през призмата на пола.
Изследването обхваща 109 присъди: 84 убийства на жени, 19 опита за убийство и 6 смъртни случая по непредпазливост след умишлено нанесени телесни повреди. Подробно са анализирани 96 съдебни решения.
Зад всяка статистика стои лице, история и загубен живот. Между 2018 и 2023 г. десетки жени в България не просто загубиха живота си – те бяха убити от хората, които би трябвало да са най-близки и най-сигурни за тях. Изследването показва мащаба на тази тъмна статистика и поставя въпроса: защо системата продължава да пренебрегва сигналите за насилие, докато не стане късно?
Данните разкриват тревожни тенденции
В 68% от случаите е имало предишна история на насилие.
52% от убийствата или опитите са извършени от бивши или настоящи партньори.
Само в два случая жертвата и извършителят не са се познавали.
Почти половината престъпления са извършени с особена жестокост или по особено мъчителен начин.
В 45% от случаите извършителят е бил пиян, а в 13% – под въздействието на наркотици.
В 35,5% е имало отправени заплахи към жертвата или нейните близки преди престъплението.
Тези фактори са признати в международната практика като сигнали за висок риск от фемицид – включително ревност, предишно насилие, заплахи, съчетани със социални проблеми като безработица и зависимост от алкохол.
Интерактивна карта със съдебните решения е достъпна на сайта Spasena.org. Тя съдържа информация от 2012 г. насам и вече включва и периода 2018–2023 г. Проектът е реализиран с подкрепата на Български фонд за жените и Европейския съюз.
Какво е нужно оттук нататък?
Според експерти случаите на убийства на жени не трябва да се разглеждат като изолирани инциденти, а като част от по-широк модел на насилие, обвързан с пола.
Това изисква първо, официално признаване на фемицида като отделна категория престъпление в българското законодателство.
Второ, системно събиране и публикуване на данни за убийствата на жени и предшестващите ги сигнали за насилие.
Трето, по-добра превенция чрез работа с пострадали и ранна намеса при сигнали за заплахи и предишно насилие.
Четвърто, обучение на съдии, прокурори и полицаи да разпознават рисковите фактори – ревност, заплахи, системна употреба на алкохол или наркотици.
Пето, по-сериозна подкрепа за жертвите на домашно насилие – достатъчно кризисни центрове, достъпна правна помощ и защита.
