Дните 16, 17, 18 и 19 септември 1918г. са още известни в нашата история като Дойранската епопея. През първия ден частите на Антантата започват ново масирано настъпление срещу Дойранската позиция, като срещу защитаващата я Девета плевенска дивизия, която по това време е в състав 58-и, 17-и, 33-и и 57-и пехотни полкове, както и 34-ти полк в дивизионен резерв и 4-и полк в армейски резерв (около 30 000 души) са хвърлени 4 английски и 2 гръцки и една френска дивизии, с числен състав над 75 000 души, под командването на генерал Джордж Милн. Българите противопоставят 9-та Плевенска. Помощ няма.
Като знаят съотношението на силите, нашите се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат белите си ризи, които пазят за последния си бой, на който ще тръгнат...
На 16-ти септември по тях са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови, но фортификациите на генерал Вазов пак си казват думата — даваме 9 убити и 40 ранени. В 5.00 ч. на 18 септември три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака като смятат, ще нашите окопи са пълни с мъртъвци..
Чакат ги обаче 220 артилерийски дула, които започват да бълват огън и превръщат в огнен смерч терена. Генерал Вазов не пести снарядите - няма вече за кога. 400 български минохвъргачки превръщат скатовете на хълмовете в ад. Наличните 440 картечници направо косят настъпващите. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън,че до окопите стигат едва 20-30 процента от атакуващите. А там пък ги посрещат с ужасна и съкрушителна контраатака на нож. Четиристотин и четиридесетте картечници правят огромни просеки в настъпващите. Огън бълват и 30 000 български пушки. От отсрещната страна англичаните са потресени, удивени.
Генерал Милн, главнокомандващият вражеските войски ще напише в спомените си: “Два часа след началото на атаката две от дивизиите ми бяха изтребени.”
Изпаднал в отчаяние той праща резерва – една английска и една гръцка дивизия, в обход през Беласица. Там обаче е Единадесета македонска дивизия, чиито бойци смаяно наблюдават как англичани и гърци пъплят по почти отвесните скатове на планината.Тези склонове са непроходими и през войната се ражда приказката, че не Единадесета дивизия пази Беласица, а Беласица пази Единадесета дивизия.
Когато атакуващите достигат на двайсетина метра от позициите на македонците, дивизията използва наличните огнехвъргачки, които подпалват изсъхналите треви и храсти. Град от ръчни бомби, картечен и пушечен огън, разбира се, също съпровождат пламъците. Десет хиляди гърци изгарят по скатовете на Беласица, а англичаните, настъпващи във втория ешелон, имат повече късмет. Подгонени от огъня на артилерията, те се укриват зад един железопътен насип и с големи загуби дочакват нощта, за да се изтеглят на изходните си позиции.
На 19 септември генерал Милн събира всичко, което може да носи оръжие (готвачи, санитари и т.н.), за да попълни оределите си редици, но и последната атака е удавена в кръв. Българската артилерия е побесняла, бие с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. В края на деня английските тръбачи свирят отбой.
В резултат на двудневните ожесточени боеве Съглашението губи 11 673 убити и ранени и 547 пленени срещу 1,736 убити и 1 000 ранени българи. Загубите на френската дивизия остават неизвестни, но също са чувствителни. Цели английски полкове оставят костите си в подножието на върховете Дуб и Кала тепе.
Генерал Вазов ще напише по-късно: „Камари от хиляди трупове задръстиха скатовете… Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж.“
След сражението той съобщава в София, че пред себе си няма противник и моли да настъпи към Солун заедно с 11-а дивизия и непокътнатата 2-ра армия, която заема позиции при Серес.
В същото време обаче фронтът е пробит другаде - при Добро поле и в София решават да използват победата при Дойран, за да извлекат максимален дивидент след войната. На 20 септември ген. Вазов получава заповед да изостави позициите си. Със сълзи на очи и без да са победени, българите сами напускат окопите си – които са бранели до вчера и които са окъпани с кръвта на другарите им...
Бляскавата победа при Дойран не остава напразна! На започналите преговори за примирие в Солун, като отчита факта, че българската армия е практически непокътната, делегацията ни сключва споразумение, по силата на което армията ни се изтегля от Македония с цялото си въоръжение, а страната няма да бъде окупирана от войските на съседните балкански държави.
Бранимир Пантов
