Две от всеки три жертви на горещините в Европа това лято са загинали заради глобалното затопляне, причинено от човека. Това показва анализ на смъртността в 854 големи града.
Човешката дейност е основният двигател на климатичната криза, а последиците вече се измерват в човешки животи. Горенето на въглища, петрол и газ изхвърля огромни количества парникови газове, които повишават температурите и правят горещите вълни все по-смъртоносни. Според учените именно това е довело до две от три жертви на жегата в Европа това лято. Те подчертават, че без масовото използване на изкопаеми горива и забавеното въвеждане на устойчиви енергийни решения, голяма част от тези хора биха били живи.
Епидемиолози и климатолози изчисляват, че 16 500 от общо 24 400 смъртни случая от жега между юни и август са вследствие на екстремните температури, предизвикани от парниковите газове. Според анализа климатичните промени са направили градовете средно с 2,2°C по-горещи и така значително са увеличили броя на жертвите.
„Причинно-следствената връзка между изгарянето на изкопаеми горива, повишаването на температурите и смъртността е неоспорима“, заяви Фридерике Ото, климатолог от Импириъл колидж в Лондон и съавтор на доклада. „Ако не бяхме продължили да горим изкопаеми горива, повечето от тези 24 400 души нямаше да загинат“, пише The Guardian.
Най-застрашени – възрастните хора
Моделите показват, че около 68% от смъртните случаи могат да бъдат пряко свързани с допълнителната топлина. Най-тежко засегнати са възрастните – 85% от починалите са над 65 години, а 41% над 85 години.
„Повечето смъртни случаи настъпват в домове и болници, където хора с хронични заболявания не издържат на жегата. Но топлината рядко се отбелязва в смъртните актове“, обясни епидемиологът Гарифалос Константинуидис, също съавтор на изследването.
Пресата съобщава за няколко жертви на открито. В Испания 77-годишният бивш общински съветник Мануел Ариса Серано колабира и почина по време на разходка при температури от 45°C. В Италия 47-годишният строител Брахим Аит Ел Хаджам загина, докато полагал бетон на училищна сграда при 38°C, два дни преди властите да ограничат строителните дейности в най-горещите часове.
Недооценен риск
„Никой не би очаквал някой да работи в проливен дъжд или ураган, но опасната жега все още се подценява“, каза Константинуидис.
Европа е по-добре подготвена в сравнение с 2003 г., когато жегата отне 70 000 живота, но службите за спешна помощ не смогват да посрещнат предизвикателствата на нарастващите температури и застаряващото население.
Лекари настояват за местни планове за действие при горещи вълни, повече зелени площи в градовете и климатизация за уязвимите групи, особено в домовете за възрастни хора.
„Няма град в Европа, който да е защитен“
„Новите данни показват, че няма град в Европа, който да е имунизиран срещу смърт от екстремни жеги“, коментира Мадлен Томсън, експерт по адаптация към фондация Wellcome, която не е участвала в изследването.
„Ако не действаме сега, броят на жертвите ще расте. Трябва спешно да прекратим използването на изкопаеми горива и да прилагаме политики за защита на най-уязвимите“, предупреди тя.
