На 17 септември София празнува своя ден – символ на вяра, надежда и любов. Но столицата ни е получила името си от църква, а титлата „главен град“ – след ожесточени дебати през 1879 г.
Столицата на България носи името София от 1879 г., когато е избрана за главен град на новоосвободеното княжество. Името идва от църквата „Света София“ (Премъдрост Божия), построена през VI век от император Юстиниан. Тя е една от най-старите християнски църкви в града и в продължение на векове е била негов духовен център. Именно храмът дава новото име на града, измествайки старото Средец (използвано през Средновековието).
Думата „София“ идва от гръцки (Σοφία) и означава „мъдрост“. Когато говорим за храма „Света София“, името не е посветено на жена със същото име, а на Божията Премъдрост – едно от духовните проявления на Христос в християнската традиция.
Преди това селището е имало и други имена в различни епохи. Сердика – от тракийското племе „серди“, живели тук в Античността. Това е и римското име на града. Средец – в периода на Първото и Второто българско царство. Триадица – използвано в някои византийски източници.
Когато София става столица, първоначално името ѝ е посрещнато със смесени чувства. Дебатът за имено е възникнал, защото името „София“ по онова време не е било толкова дълбоко свързано с българската държавност, колкото старото име „Средец“.
„Средец“ напомня за Първото и Второто българско царство и е носело силен исторически и патриотичен заряд. „София“, идващо от църквата „Света София“, звучи по-гръцки и византийски, което за част от българските възрожденци е изглеждало като „чуждо“ име. Имало е и страх, че „София“ може да се обърква с женското име и да звучи „неподобаващо“ за столица.
В крайна сметка надделява аргументът, че името вече е широко разпространено и наложено в административната и международната употреба. Освен това храмът „Света София“ е бил силен символ на духовност, а добродетелите Вяра, Надежда и Любов дават допълнителна положителна асоциация.
Защо София е избрана за столица?
През 1879 г. Учредителното събрание решава да направи София столица на България вместо Велико Търново или Пловдив. Причините са няколко:
Географско положение – София се намира в централната част на страната и е естествен кръстопът между основни търговски и военни пътища.
Близост до Османската империя – като столица София е по-далеч от старата столица Търново, но по-близо до границите, което има стратегическо значение.
Икономически и демографски потенциал – градът вече е бил важен занаятчийски и търговски център с нарастващо население.
Градът празнува своя празник на 17 септември – Деня на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Датата е избрана, защото символично съчетава името на столицата с християнските добродетели, които носят дъщерите на света София. На този ден се провеждат официални чествания и се отбелязва духовният празник на града.
