Руското правителство обсъжда увеличение на данъка върху добавената стойност (ДДС), за да овладее нарастващия бюджетен дефицит и да поддържа резервите си. Намерението идва въпреки публичните уверения на президента Владимир Путин, че данъците няма да се повишават.
Проектобюджетът трябва да бъде внесен в парламента на 29 септември. Ключовите му параметри се съгласуват предварително с Путин и рядко се променят в пленарната зала, пише Ройтерс.
През 2025 г. Москва вече повиши корпоративните и подоходните данъци, но въпреки това беше принудена да утрои прогнозата за дефицита до 1,7% от БВП. Тази цел също ще бъде надхвърлена, признаха официални лица.
Обсъжданото увеличение
Източници, близки до правителството, потвърдиха информацията на медията The Bell, че се разглежда вариант за повишение на ДДС от 20% на 22%. Мярката може да влезе в сила от 2026 г., ако остане правилото, което насочва допълнителните приходи от петрол към резервния фонд.
Според изчисления на Ройтерс подобно увеличение може да намали наполовина планирания дефицит за 2026 г. В момента ДДС осигурява около 37% от приходите в бюджета.
„Как може да се свие дефицитът, без да се пипа военният или социалният разход? Само с по-високи данъци, защото другото няма откъде да се реже“, коментира един от източниците.
Икономически фон
Руската икономика продължава да расте въпреки западните санкции, но темпът рязко се забавя – очакванията са за около 1% ръст тази година спрямо 4,3% през 2024 г. Инфлацията остава над 8%. Близо 40% от приходите и значителна част от работната сила са насочени към отбраната и сигурността.
Финансовият министър Антон Силуанов настоява, че бюджетното правило ще остане. То предвижда приходите от петрол над 60 долара за барел да постъпват във фонда за фискални резерви. Той разполага с около 4 трилиона рубли ликвидни средства.
Путин по-рано заяви, че иска по-високи приходи чрез растеж на производителността, а не чрез нови данъци. Президентът също подчерта, че ниското равнище на държавния дълг позволява повече заеми, въпреки че лихвите по тях вече достигат около 13% и оскъпяват бюджета.
Рискове за инфлацията
Подобно увеличение вече беше прилагано през 2019 г., когато по-високият ДДС добави 0,6 процентни пункта към инфлацията. Централната банка, която сега държи основния лихвен процент на 17%, предупреди, че голям дефицит ограничава възможността за понижаване на лихвите. Управителят Елвира Набиулина обаче заяви, че е по-добре да се съберат допълнителни приходи, отколкото дефицитът да се разшири.
