На 18 септември се навършват 120 години от рождението на Грета Гарбо, шведската филмова легенда, останала в историята с изключителния си талант, загадъчност и красота. Истинското ѝ име е Грета Ловиза Густафсон, а филмовият ѝ път включва 27 заглавия, от които 17 са със звук. Сред емблематичните ѝ роли са „Кралица Кристина“, „Анна Каренина“ и „Дамата с камелиите“. Последният ѝ филм „Жената с две лица“ е от 1941 г.
През 1954 г. Гарбо получава почетен „Оскар“ за цялостно творчество, а три години по-рано става американска гражданка. В разцвета на славата си тя изненадва Холивуд, като прекратява кариерата си и се оттегля в почти пълна изолация, живеейки така почти 50 години до смъртта си на 15 април 1990 г.
Урната с праха ѝ е погребана в Стокхолм през 1999 г., редом с родителите ѝ.
Гарбо започва кариерата си в Швеция с филма на Мориц Стилер „Сага за Йоста Берлинг“ (1924), а по-късно снима в Германия. В Холивуд дебютира с мелодрамата „Поток“ (1926), където бързо се превръща в кумир на публиката. Популярността ѝ се дължи не само на таланта и красотата ѝ, но и на новия образ на фаталната жена, който тя успешно пресъздава.
Сред незабравимите ѝ филми са немите „Плът и дявол“ (1927), „Любов“ (1927) и „Целувката“ (1929), както и озвучените „Анна Кристи“ (1930), „Гранд-хотел“ (1932), „Кралица Кристина“ (1934) и „Анна Каренина“ (1935). Въпреки успеха, Гарбо се оттегля на 36-годишна възраст, след финансовия провал на „Двуличната жена“ (1941).
По повод 100-годишнината от рождението ѝ през 2005 г. се проведоха международни чествания – в Лос Анджелис.
Американската академия за кинематография и наука организира прожекции и дискусии с писателите Гор Видал и Гавин Ламбърт.
Американската и шведската поща издадоха марка с нейния лик, а филмотеката в Стокхолм представи ретроспектива с 13 филма, включително „Поток“ и „Камий“ (1936). В Стокхолм се откри изложбата „Образи на Грета“ и скулптурата ѝ „Божествената“, а в САЩ се пусна пенливо вино с нейния лик.
Грета Гарбо остава една от най-вълнуващите и мистериозни фигури в киното, успяла да премине от нямото към озвученото кино и да запази легендата за себе си чрез таланта, елегантността и усета за драматично присъствие на екрана.
