Българската независимост е обявена в църквата "Свети 40 мъченици" във Велико Търново. Възторгът и радостта от значимия исторически акт отпреди 117 г. изживяват първи великотърновци.
22 септември 1908 г., часът е около 10 преди обед. Правителственият влак, който се движи по линията Русе - Велико Търново, ненадейно спира на гара Трапезица, за да слезе княз Фердинанд.
„Интересното е, че по това време няма гражданство, което да регистрира неговото присъствие в тази част на Велико Търново, защото всички са се насочили към гарата, за която е съобщено, че ще пристигнат официалните лица", припомня главният уредник на РИМ - Велико Търново.
Фердинанд пеша стига до църквата "Св. 40 мъченици", където по-късно свитата му, правителството, търновският елит и граждани стават свидетели на значимия акт в българската история.
В по-късни спомени четем, че се възцарява такава тишина в храма, че и лекокрила пеперуда да прелитне между хората, тя ще се усети. В този тържествен и все още неизвестен момент Фердинанд вади изпод мундира си листи, на които всъщност е написан манифестът. Той е написан на гарата Две могили от министър-председателя Александър Малинов. Почти няма корекции, направени от страна на Фердинанд. Точно този манифест той прочита за първи път в храма "Св. 40 мъченици“.
Така България е обявена за независима държава, а князът - провъзгласен за цар. Народът ликува с борови факли и духова музика през целия ден. А вечерта, обзети от възторг, гражданите се отправят към къщата, в която е отседнал Фердинанд. Поласкан, царят отново се изправя пред тях и казва: "С народ като търновския, аз всичко бих могъл да сторя."
"Независимостта може да бъде събрана в снимки, спомени, документи, вещи. Но смятам, че тя е събрана най-вече в сърцата на търновските граждани, на цялата търновска общественост, която е била съпричастни с обявяването на този акт на Независимостта", смята докторът по етнология Миглена Петкова.
