Държавата започва мащабна акция за издирване на българи, които не се водят нито на работа, нито на социални помощи, нито като студенти.
Пилотното търсене вече стартира в Русе, където е създаден междуведомствен екип от 12 институции. Задачата е ясна – да се установи кои са хората, изчезнали от официалната икономика и какво ги е извадило от трудовия пазар.
„Може да са в сивия сектор, може да принадлежат към уязвима група – това е честа хипотеза“, обяснява Йоана Терзиева, директор на местното Бюро по труда.
56-годишният Николай Банчев е пример за хората, които държавата иска да върне. Няма почти никакъв официален трудов стаж и се издържа от дребни строителни услуги – фаянс, теракот, изолации. „Самоук съм. Завършил съм 8 клас, но неволята учи“, казва той.
Институциите не му вдъхват доверие: „Социални помощи не ползвам. С договор не съм бил на работа – фирмите искат данни, телефон, после казват „Ще ви се обадим“. Ако чаках това обаждане, досега нямаше как да оцелея.“
След като девет месеца е бил личен асистент на болната си майка, Николай опитва да се регистрира в Бюрото по труда. Там обаче удря на камък – изискват диплома, която е изгубил, и го вписват формално. „За тях само отивам да се подписвам, че съм жив“, разказва той.
Именно такива случаи целят да открият новите екипи – чрез бази данни ще проверяват дали човек учи, работи нелегално или е напълно извън системата, съобщава Нова телевизия.
След идентификацията идва личният контакт. Психолози и социални работници ще правят оценка на нуждите – от документи и квалификация до социална подкрепа.
Дори обезверен, Николай не изключва нов шанс: „Да, бих отишъл на курс за квалификация – така ще имам предимство.“ За него и за хиляди като него операцията може да се окаже билет обратно към легалната икономика.
