Арабско-ислямската среща на върха, която се състоя в столицата на Катар, събра лидери и външни министри от Арабската лига и Организацията за ислямско сътрудничество, включително представители на Иран, Пакистан, Малайзия, Ирак, Палестина и държавите от Персийския залив. На срещата на върха са разгледани предложения за създаване на съвместна военна коалиция, наречена от някои медии „арабско НАТО“.
Въпреки че преговорите са все още в ранен етап, подобна коалиция би могла да измести регионалните отбранителни екосистеми от западните доставчици към системи, разработени от Китай, които вече са вградени в множество арабски армии.
В продължение на десетилетия САЩ и Европа доставят оборудването, доктрината, обучението и логистичните системи, които поддържат функционирането на арабските армии.
„Арабското НАТО“ обаче ще изисква мащабна интеграция на оръжейни системи, комуникационна инфраструктура и обучение, което би могло да отвори вратата за Китай, силен доставчик на отбранителна техника за Близкия изток, да осигури техническата подкрепа, пише InterestingEngineering.
През последното десетилетие китайските производители на оръжие продават различни системи в целия арабски свят.
В Саудитска Арабия кралството е разположило балистични ракети DF-3 и DF-21 и използва произведени в Китай въоръжени дронове Wing Loong II, които са разположени в Йемен.
Обединените арабски емирства са сред първите, които използват безпилотния летателен апарат CH-4, подобен на американския MQ-9 Reaper. В допълнение към дронове, ОАЕ купуват и артилерийски и ракетни системи, произведени от Norinco.
Междувременно Египет внася дронове Wing Loong, радарно оборудване и произведени в Китай ракетни корвети, за да подобри военните си възможности.
Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), износът на китайски оръжия за Близкия изток се е увеличил рязко от 2015 г. насам, особено на безпилотни летателни апарати и ракетни системи, поради относително ниските разходи, бързата доставка и по-малкото политически ограничения в сравнение с американските или европейските доставчици.
Как би могло да изглежда едно „арабско НАТО“? Всяка арабска коалиция вероятно ще се концентрира върху няколко ключови области. Един от критичните фокуси би била противовъздушната и противоракетната отбрана, включително интегрирането на радари за ранно предупреждение, ракети-прехващачи и далекобойни ракетни системи земя-въздух за защита от потенциални заплахи.
Безпилотните системи вероятно ще играят важна роля. Координирани флотилии от дронове ще извършват мисии за наблюдение и удари, за да подобрят ефективността и обхвата.
Военноморската сигурност също е от съществено значение, включваща споделяне на крайбрежни отбранителни системи и използване на ракетни батареи на кораби.
Стабилното командване и контрол би означавало наличието на сигурни мрежи, които свързват националните сили, осигурявайки ясна комуникация и координация по време на операциите.
