Два германски изтребителя Юрофайтър бяха вдигнати по тревога в неделя, за да прехванат руски военен самолет над Балтийско море. Преди това Естония обяви, че ще свика извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН заради нарушаване на въздушното ѝ пространство от руски самолети.
Германските ВВС съобщиха, че руският разузнавателен самолет Ил-20М е изключил транспондерите си и е игнорирал опитите за връзка. Юрофайтер-ите са излетели от базата в Росток-Лааге, за да пресрещнат машината, докато тя летяла в международното въздушно пространство, пише The Guardian.
Напрежението между НАТО и Русия рязко се засили след поредица от действия, които европейските правителства определят като умишлени и провокативни актове от страна на Кремъл. В петък три руски изтребителя МиГ-31 нарушиха естонското въздушно пространство в района на Финския залив. Москва отрича.
Реакцията на САЩ и Естония
Запитан дали САЩ са готови да защитят страните от ЕС от нова руска агресия, Доналд Тръмп в неделя заяви: „Да, бих го направил. Бих го направил“. Той добави, че „не харесва“ руското въздушно нахлуване, но не е бил подробно запознат със случая.
Естония осъди „наглото“ поведение на Кремъл. Талин съобщи, че свиква извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН за първи път от 34-годишното си членство. Световните лидери се събират тази седмица в Ню Йорк за Общото събрание на ООН.
Естонският външен министър Маргус Цахкна заяви, че нарушението е „част от по-широк модел на ескалация от Русия – както регионално, така и глобално“. Той припомни и случаи на нарушения на полското и румънското въздушно пространство. „Това поведение изисква международен отговор“, подчерта Цахкна.
НАТО и регионалната сигурност
Естония – твърд поддръжник на Украйна – поиска консултации по член 4 от договора на НАТО, който позволява на съюзниците да заседават, когато сигурността им е застрашена. Миналата седмица полският външен министър Радек Сикорски заяви, че Москва „тества“ реакциите на НАТО с „постепенни“ враждебни стъпки, които не стигат до открит военен конфликт.
Думите му на конференция в Киев дойдоха след като 19 руски дрона паднаха на полска територия. През уикенда мъж, търсещ гъби, откри останки от примамка-дрон в гора край село Сулмице, в Замошчки окръг.
Нови атаки и стратегия на Москва
Късно в неделя руското министерство на отбраната съобщи, че украинска атака с дрон по курортна зона в Крим е убила двама души и е ранила 15.
Според Bloomberg, позовавайки се на източници от Кремъл, Владимир Путин е стигнал до извода, че САЩ едва ли ще направят много за укрепване на украинската отбрана след августовската му среща с Доналд Тръмп в Аляска. Москва планира да засили атаките, за да принуди Киев да капитулира, твърди агенцията.
Има данни, че Вашингтон обмисля намаляване на военната помощ за Латвия, Литва и Естония, които граничат с Русия.
Естонският министър на отбраната Хано Певкур коментира, че действията на Русия целят да отклонят вниманието на Запада от Украйна. „Точно това иска Русия – да спрем да помагаме на Украйна и да се концентрираме върху собствения си двор. Това е основната ѝ цел“, каза той.
Реакции в Европа
Президентът на Латвия Едгарс Ринкевичс предупреди във Facebook, че съществува риск от „сериозен конфликт“, ако Русия продължи да провокира НАТО в идните седмици. „Европейските правителства не искат по-широка война, но нямат избор освен да реагират“, заяви той.
„Русия прави достатъчно, за да изглежда, че не прекрачва границата. Но познавайки логиката в Москва и честата некомпетентност на различни нива, този [конфликт] може да се случи. Отговорността ще е на Кремъл“, добави Ринкевичс.
Чешкият президент Петр Павел призова НАТО да реагира решително на руската агресия и да остане единен. „За съжаление, това е баланс на ръба на конфликта, но да се отстъпи пред злото е просто невъзможно“, заяви той.
Позицията на Москва и Киев
Русия обвини Великобритания, че е сред водещите държави в „про-военния лагер“. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че опитите на Запада да оказва натиск няма да проработят и няма да помогнат за прекратяването на войната в Украйна.
Украинският президент Володимир Зеленски, преди заминаването си за ООН, заяви, че е готов за разговори с Путин или за обща среща с него и Доналд Тръмп. Москва отговори, че това е възможно само когато бъдат решени „коренните причини“ за войната – тоест когато Украйна капитулира.
