Инфлацията в България остава висока, но ще се понижава постепенно. Очакванията са средната ѝ стойност да достигне 3,5% през 2025 и 2026 година, а след това да спадне още. Това заяви Фабиан Борнхорст, ръководител на мисията на Международния валутен фонд (МВФ) у нас, при представянето на заключителния доклад.
Според него приемането на еврото е ключов етап за България, който ще укрепи институциите, ще повиши доверието в политиките и ще стимулира средносрочния икономически растеж. „Правителството постигна значителен напредък – осигури приемането на страната в еврозоната, прие бюджета за 2025 г. и успешно предоговори Плана за възстановяване и устойчивост“, подчерта Борнхорст.
По думите му икономическата динамика е силна, а пазарът на труда – изключително напрегнат. „Виждаме, че икономиката функционира над своя потенциал.
Очакваме ръст на БВП от около 3% тази и следващата година. Това се потвърждава от устойчивото нарастване на частното потребление и приспособителната фискална политика“, коментира той.
МВФ отчита и възстановяване на инвестициите през 2025 г., след спада през 2024 г. Увеличава се и кредитната активност, особено при ипотеките.
Борнхорст подчерта, че динамиката на заплатите е решаващ фактор за инфлацията. „Заплатите растат в условията на рекордно ниска безработица и напрегнат пазар на труда. Увеличението на минималната заплата е обвързано със средната в икономиката – то подпомага конвергенцията на доходите, но същевременно стимулира вътрешното търсене и по този начин подхранва инфлацията“, обясни той.
От МВФ посочват още, че въвеждането на еврото ще даде тласък на икономическите перспективи, като засили доверието на инвеститорите и намали транзакционните разходи. „Част от тези ползи вече са видими“, допълни Борнхорст.
