Ще чуем ли най-после изявление, коментар или поне оценка на българския президент по повод провокациите на Москва от последните седмици? Свидетели сме какво се случва в небето над Полша, Естония, Дания.
Кремъл отрича руски изтребители да са нарушили естонското въздушно пространство, но редица експерти и наблюдатели са категорични, че това е поредната умишлена провокация, която тества реакциите на НАТО. Москва все още отрича и за 19-те дрона в небето над Полша, без да се интересува, че има снимки, видеа и куп други свидетелства.
Всъщност не става дума за провокации, нито за грешки. Свидетели сме на директни офанзивни действия на държава, определена от ООН като агресор и нарушаваща международните договорености.
Да изпратиш три самолета, въоръжени с ракети, над държава от НАТО не е просто провокация. Това е разузнаване с готовност за бойни действия. Идеята е събирането на информация, но до нанасянето на удар е само една крачка.
В бъдеще проучваните позиции могат да бъдат атакувани, както беше направен опит с базата в Жешов, Полша, която е логистичен център за разпределение на оръжия към Украйна. Заради атаката с дронове в Полша се наложи спиране на работата в базата там. Т.е. целта на Москва бе постигната.
Да не забравяме, че заедно с тези действия не спират и хакерските атаки срещу важни обекти. Бяха блокирани летища в Европа, а дронове се появиха и край летището в Копенхаген, Дания.
74 души са арестувани по обвинение в заговор за организиране на „масови безредици“ в страната. Президентът Мая Санду обвини Русия в опит да повлияе на парламентарните избори през следващия уикенд.
Отговорът на руската Служба за външно разузнаване (СВР) бе: „Европейският съюз е готов да окупира Молдова. Имаме данни, че Брюксел иска да удържи Молдова в „лагера на русофобията“ с всички средства. Планира се изпращане на военни части на НАТО чрез десант в Одеска област и оттам – в Приднестровието.“
Преценете безпристрастно, ако можете.
Българските граждани имат възможност да се информират по много начини. Въпреки това, те очакват от държавния глава и водещите политици да изразят позиция по актуалните събития, които пряко ни засягат. Защото войната в Украйна е на 400 километра от нас, но в България имоти и бизнес притежават хиляди руски граждани и фирми, а руската „пета колона“ е по-активна от всякога. Руската посланичка Митрофанова не спира да награждава пропутинисти.
Президентът Радев за последно свика Консултативния съвет за национална сигурност на 4 октомври, 2024 г. Темата бе „Рискове и заплахи пред националната сигурност в контекста на конфликтите в Близкия Изток. Необходимост от предприемане на мерки“.
Важен проблем, безспорно. Но последните събития вече са на прага ни. Започнаха разговори в НАТО по член 4 – вземане на решение за противодействие на чужди провокации и агресия. ООН обсъжда безопасността на самолетните полети и нарушенията на чуждо въздушно пространство.
Какво правим ние? Докъде ни стигат силите и какви са взаимодействията ни с партньорите от блока?
Нормално е хората да си задават въпроса: Ще ни нападне ли Русия?
Дори „копейките“ се питат притеснени, защото знаят, че бомбите не подбират. Преди година руски военни кораби навлязоха в български териториални води, София реагира плахо с няколко реда. Преди това няколко пъти руски самолети нарушаваха въздушното ни пространство и принуждаваха наши изстребители да се вдигат във въздуха. Пак се задоволихме с позиция „това не е добре“.
Докога?
Дали в Кремъл някой има сантимент към нас, само защото „триъгълникът на властта“ в София е на бул. „Дондуков“, половината улици са с руски имена, а най-модерната ни авиобаза е кръстена „Граф Игнатиев“? Няма такъв филм.
По време на Втората световна война 8,5 млн украинци загиват, защитавайки СССР. Над 3,5 милиона умират по време на „Гладомора“ през 30-те години. Хиляди гният и умират в ГУЛАГ. Това не спря Путин да нападне вероломно Украйна на 24.02.2022 г.
Ден преди това руският външен министър Лавров заяви: „Само луди хора, лишени от морал, могат да допуснат, че Русия има намерение да нападне Украйна“. Брутално!
Лъжата е важна част от политическата пропаганда. Това не е тайна, нито е от вчера.
Президентът Радев е убеден, че много хора в България му вярват. Дали?
Международно научното изследване с произволно избрани граждани през юли 2024 г. посочва, че процентът на политиците, които казват истината е около 48 на сто. 52% разчитат на лъжата. Знаете как е в България.
Румен Радев мълчи за тъмните облаци, надвиснали над Европа. И в други точки на света положението не е весело, но край нас наистина опасности дебнат отвсякъде. Вице-премиер и лидер на БСП Атанас Зафиров цъфна на военния парад в Пекин, рамо до рамо с Путин и Ким Чен Ун.
В Белград Вучич организира военен парад, в който участваха над 10 000 военнослужещи, танкове и самолети.
Да се снишава в такъв момент не е присъщо за човек, който претендира, че е силен държавник. Още повече, че Русия безпардонно отрича всички действия, в които е уличена с безспорни доказателства.
Анализаторът Кевин Дейвидсън казва: „Мълчанието за фалшиви твърдения по повод дадено събитие или скандал, е начин да се омаловажат фактите“.
Това ли цели Радев?
Повечето хора се притесняват от събития, които не разбират в детайли. Те не разполагат с критичните умения за мислене и анализ, а и това не е тяхна работа. Но искат да чуят мненията на политиците и да се ориентират за истината. Гражданите усещат, кога ги заблуждават и се чувстват неудобно. Дори са гневни.
Колко време вече слушаме призиви от Радев за съединение и дружни усилия, но посоката остава неясна. Клишето, че държавният глава е обединител не важи за него.
Той критикува правителството, Борисов, Пеевски, ПП-ДБ, корупцията, еврозоната, ЕС и еврото, но не предлага алтернатива. Все по-очевидно е, че иска да участва и дори да ръководи процесите в страната, но не влиза в пряка битка с опонентите му. Тактиката му напомня Чудомировата героиня „Не обичам, как’Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама…“.
Възможно е Радев да се надява, че за негови почитатели и поддръжници е достатъчна московската пропаганда и това обслужва личните му планове. Заблуждава се. Дори най-верните му съратници и носталгици по соца и СССР, предпочитат западния модел на живот, а Русия свързват с частушките и водката. Използват руските класици като любовен аргумент, но повечето от тях не ги познават. Ако смята да посреща руските ракети с хляб и сол – Радев да си каже. Ако все още е натовски генерал – да заяви, че ще ги сваляме с ракети. Пък хората ще отмерят дали влиза в 48-те процента, които предпочитат истината, или е част от другите 52 на сто, разчитащи на лъжата.
Часовникът тиктака.
Огнян Стефанов
