Френският президент Еманюел Макрон получи в Ню Йорк посрещане, което рядко, ако изобщо някога, му се случва у дома.
Когато вървеше към трибуната на Общото събрание на ООН в понеделник, той изглеждаше по-спокоен от месеци насам. Дори си позволи да се пошегува с датския външен министър Ларс Льоке Расмусен. След края на речта, продължила около половин час, Макрон се наслади на продължителни аплодисменти. В изказването си той отправи страстен призив „да се направи справедливост за палестинския народ и да се признае Държавата Палестина“, пише Politico.
За един 47-годишен лидер, който преживява година на кризи, непопулярност и сривове на правителства в Париж, този момент бе глътка въздух след постоянните атаки на крайната левица и крайната десница у дома.
Речта му даде шанс да се впише в традицията на голистките политици, които използваха ООН, за да покажат независимост спрямо САЩ, а в случая и спрямо Израел. Мнозина си спомниха изказването на Доминик дьо Вилпен в Съвета за сигурност през 2003 г., когато той критикува плановете на Вашингтон за война в Ирак и обяви, че Париж няма да участва. Тогава речта се превърна в символ на духа на генерал дьо Гол и гордото „сам срещу всички“.
Същата амбиция стоеше зад внимателно подготвяната по месеци реч на Макрон. Тя бе резултат от десетки дипломатически срещи и доведе до координирано решение за признаване на палестинска държава.
Никой не очакваше това да промени реалността на терен в Газа или на Западния бряг. Португалският външен министър дори заяви пред POLITICO, че ефектът може никога да не се усети. Но целта бе ясна – противопоставяне на президента на САЩ Доналд Тръмп, който отхвърля решението за две държави, и на неговия съюзник Бенямин Нетаняху.
Макрон не нападна директно Тръмп. В речта си отправи приятелски думи към Израел и осъди тероризма на „Хамас“. Но нито веднъж не назова „слона в залата“ – американския президент и подкрепата му за Нетаняху.
Въпреки това речта предизвика гняв. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио я нарече „безразсъдна“. Други американски представители я определиха като „глупава“ и безсмислена. Нетаняху отиде още по-далеч, обвинявайки Макрон, че награждава тероризма и дори заплаши да закрие френското консулство в Йерусалим. По време на речта на Макрон мястото на Израел в залата на Общото събрание остана празно.
За Макрон обаче моментът бе символичен. Във Франция популярността му е едва 17%, според последното проучване. За 15 месеца той смени петима премиери. Дори се наложи екипът му да отрича слухове, че обмисля оставка по средата на мандата.
Въпреки овациите в Ню Йорк, Доминик дьо Вилпен не го пощади. Той го обвини в „бездействие“ по отношение на Газа. Така и самият Макрон остава в противоречие: у дома го смятат за слаб, а в ООН се опитва да въплъти „определена идея за Франция“ – изразът, който генерал дьо Гол използваше, за да опише националната независимост и морална позиция.
Френският президент може и да не си върне любовта на сънародниците. Но поне за един ден в Ню Йорк той получи признание и уважение – нещо, което му липсва в Париж.
