Седемнадесетгодишната Марджанех сяда пред компютъра си в 19:00 ч., готова за онлайн урок по английски. Екранът остава черен. Интернетът в целия квартал е изключен. С него изчезва и единствената ѝ възможност да продължи образованието си. „Онлайн класовете бяха моят източник на надежда. Мислех си, че когато ни затвориха училищата, поне няма да спрат интернета. Но и това вече ни е отнето“, казва момичето от Афганистан.
Миналата седмица талибаните прекъснаха оптичния интернет в редица северни провинции. Достъпът беше спрян в Балх, Кандахар, Хелманд, Урузган, Нимроз, Забул, Баглан, Тахар, Кундуз, Бадахшан, Херат и Парван. Според върховния лидер Хибатула Ахунзада мярката има за цел да „предотврати неморалността“.
Опасенията са, че това е първата стъпка към пълно изключване на интернет в страната, пише The Guardian.
Последният клас – през телефона
Марджанех мечтаела да научи английски и да спечели стипендия в чужбина, за да стане лекар. Сега единствената ѝ опция е мобилен интернет – бавен, скъп и в Кандахар недостъпен за момичета, които нямат мъжки роднина да им купи SIM карта.
В Тахар 17-годишната Мариам учи програмиране и графичен дизайн. При изключването на домашния интернет тя се прехвърля на телефона си. Връзката обаче е прекъсвана, гласът на преподавателя изчезва. „За програмиране ти трябва стабилен компютър и интернет. Без това целият урок се срива“, казва тя. Семейството ѝ е плащало 1100 афгани месечно за неограничен достъп. Мобилните данни струват двойно и свършват за дни.
„Тази седмица се почувствах така, както по време на падането на Кабул“, споделя Мариам.
Не само образование, но и връзка със света
Онлайн университети и училища бяха последното убежище за десетки хиляди момичета. „Женският онлайн университет“ например има 17 000 студентки в 15 различни дисциплини. Прекъсването на интернета лишава момичетата не само от образование, но и от контакт с външния свят.
„Всяка вечер се събирахме в Google Meet. Самото усещане да чуваш гласове ни даваше надежда. Когато интернетът спря, беше все едно покривът се срути върху нас“, казва 25-годишната студентка по право Роуеида от Балх.
Мадрасата – единственият „законен“ път
Четири години след като момичетата бяха изключени от средното и висшето образование, талибаните изграждат алтернативна мрежа: ислямски религиозни училища – мадраси. Според разследване на Guardian и Zan Times в края на 2024 г. броят им е над 21 000. Само за шест месеца са построени или започнати 50 нови в 11 провинции.
Мадрасите се ръководят от мюсюлмански духовници, които получават заплата от министерството на образованието. За да ги легитимира, министерството издава сертификати на 21 300 бивши ученици от религиозни училища. Така тийнейджъри без педагогическа подготовка получават право да преподават в гимназии и университети.
Натиск върху семействата
Семействата са изправени пред дилема: да пратят дъщерите си в мадраса или да останат без храна и помощ. Карима от Нимроз разказва, че местният мюсюлмански духовник я убедил да изтегли момичетата си от училище в замяна на хранителна помощ. Такава обаче не получила.
„Казаха ни: ако не изпратим дъщерите си на религиозни класове, няма да получим нищо“, споделя друга майка, Насрин.
Натискът променя нормите в обществото. Момичета, завърнали се от мадраси, започват да наричат родителите си „неверници“. Дори работата в администрацията е достъпна основно за семейства, чиито дъщери посещават религиозни училища.
Университетските дипломи губят стойност
Образовани учители и чиновници биват измествани от тийнейджъри с мадрасни сертификати. В западната провинция Фарах директорка разказва, че петима квалифицирани учители били уволнени. Една от техните заместнички едва можела да чете. Единственото ѝ предимство било, че имала връзки и религиозен сертификат.
Учебната програма е ограничена до заучаване на Корана, интерпретации на шериата, правила за дрехи и поведение. Математика и науки няма. Учебниците се внасят от Пакистан и се печатат на пущу, дори в райони, където официалният език е дари.
Загубени мечти
„Ако това продължи, няма да завърша. Ще загубя TOEFL, програмирането, всичко. Просто е безнадеждно“, казва Мариам.
Нахид, на 24 години, е учила икономика, мечтаела е да стане преподавателка. Сега прекарва сутрините си в религиозно училище в мазе на джамия в Херат. „Ако остана вкъщи, ще полудея. Там поне виждам други жени“, казва тя. Получава и по 1000 афгани месечно – стимул, който много семейства не могат да пренебрегнат.
Образование срещу идеология
Талибаните превръщат религиозните училища в единствената възможност за момичетата. Интернетът, който им даваше шанс да избягат от това бъдеще, вече е почти спрян.
За хиляди афганистанки цената е двойна: загуба на знания и загуба на свобода. Надеждата за ново поколение жени лекари, инженери и журналистки угасва, заменена от една идеологическа догма, която не оставя място за мечти.
