Докато Западът твърди, че ще направи всичко възможно, за да запази мира в Европа и да предотврати Трета световна война, Третата световна война всъщност вече е започнала и дори е в Европа.
Лидери от около 150 държави (от 193 държави-членки) се събраха на среща на високо ниво – Общото събрание на ООН.
Тази юбилейна, 80-та сесия, очевидно би могла да свидетелства за ефективността на съществуването и дейността на ООН като организация, възникнала след Втората световна война, за да предотвратява бъдещи конфликти. За съжаление, дори реакцията на руско-украинската война показва друго.
Беззъби институции
Не може да се каже, че ООН не прави абсолютно нищо. Но малката финансова помощ за три месеца за определени категории украинци и ежегодното одобряване на резолюции, осъждащи руската агресия, очевидно не спират тази агресия по никакъв начин.
Седмица преди юбилейното Общо събрание генералният секретар на ООН Антонио Гутериш отбеляза, че „не е оптимистично настроен за краткосрочен мирен процес за Украйна“, защото Русия му се съпротивлява.
„Затова се опасявам, че може да станем свидетели на продължаването на тази война, поне за известно време напред“, заяви генералният секретар на ООН.
Освен това Русия продължава да бъде пълноправен член на Съвета за сигурност на ООН. И цинизъм от най-високо ниво: на заседанията на Съвета за сигурност се разглеждат ситуации като наглото нарушение на въздушната граница на Естония. Въпреки факта, че именно Русия я е нарушила!
Русия в ООН
Вторият някога влиятелен съюз, който отдавна е трябвало да постави Русия на мястото ѝ (тъй като руските безпилотни летателни апарати и ракети „случайно“ се озоваха на територията на европейски държави), е Северноатлантическият алианс. Но само Полша (която в началото на септември лично изпита какво е руска хибридна агресия), Швеция и Обединеното кралство обещаха, че планират да свалят руски самолети, ако те нарушат въздушното пространство на страните от Алианса.
Интересното е, че дори в навечерието на заседание на съвета на НАТО на ниво посланици, на което ще се обсъди нарушаването на естонското въздушно пространство от руски военни самолети (23 септември), Стокхолм, Осло и Копенхаген бяха атакувани от „неизвестни“ дронове... И каква беше реакцията? Всъщност такава нямаше.
„По време на последното нарушение на естонското въздушно пространство, силите на НАТО своевременно прихванаха и ескортираха самолета, без да ескалират конфликта, тъй като нямаше непосредствена заплаха“, заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте.
Освен това, на въпроса дали например инцидентът с дрона в Дания е свързан с руската инвазия, Рюте отговори, че е „твърде рано да се говори за това“.
Както каза пред УНИАН Павло Лакийчук, ръководител на програмите за сигурност в Центъра за глобални изследвания „Стратегия XXI“, подобни действия на Запада демонстрират на Кремъл колко ангажирано е НАТО със защитата на източните си граници и какви стъпки могат да бъдат предприети по-нататък безпрепятствено.
Освен това, според него, от една страна, атаката на две дузини безпилотни летателни апарати срещу Полша е демонстрирала на Русия цялата система за противовъздушна отбрана на източния фланг на НАТО.
„Тоест, те са действали непрофесионално и са разобличили цялата отбранителна система“, смята той.
От друга страна, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп намекна, че само онези европейци, които внасят достатъчно пари за отбрана, могат да разчитат на защитата на „чадъра на НАТО“, същите тези балтийски страни сякаш станаха по-малко важни за Алианса.
„За съжаление, подобни неща започнаха да се приемат доста сериозно дори в рамките на Европейския съюз. И вече започват да се разпространяват мнения, например, че естонската Нарва не е чак толкова голям град, с 85% руснаци. Тоест, казват те, ако Русия иска да го превземе и атакува тук, струва ли си да започва Трета световна война заради това?“, - отбелязва Павло Лакийчук.
В подкрепа на тези думи може да се цитира изявление на естонския министър на отбраната Хано Певкур, който изрази желанието на страната да разположи британски изтребители F-35A, които могат да носят ядрени оръжия. Британски експерти обаче веднага отбелязаха, че подобна стъпка би изглеждала като провокация, а не като средство за възпиране.
„Авторитетът на Северноатлантическия договор действаше като възпиращ фактор, докато Русия не започна своята „инспекция“ на НАТО. За Кремъл е важно да разбие Алианса – това е неговата цел“, казва ръководителят на програмите за сигурност в Центъра за глобални изследвания „Стратегия XXI“.
За съжаление, сега изглежда, че действията на Руската федерация в тази посока са доста успешни.
„Отговорът на НАТО на действията на Русия ще остане решителен. На 12 септември стартирахме операция „Източен страж“, за да укрепим позицията на НАТО по целия източен фланг. Ще засилим силата си за възпиране и отбрана, включително чрез ефективна противовъздушна отбрана“, заяви Алиансът в неотдавнашно изявление.
Като се има предвид, че използването на „всички необходими средства за защита и възпиране на заплахите от Русия“ ще се осъществи в сроковете и форматите, които страните от НАТО „сметнат за необходими“, не се говори за реални и бързи стъпки за отблъскване на агресора. А междувременно той само набира скорост за продължаване на ескалацията.
Любима хибридна игра
Според Олексий Голобуцки, заместник-директор на Агенцията за ситуационно моделиране, след като не успя да постигне приемлив резултат в конвекционната война поради ожесточената съпротива на украинците, Путин се връща към хибридна война.
„Затова по цялата дължина на най-близките европейски граници си струва да се изчака изстрелването на руски дронове (или дори техни имитации), за да не знае никой кога и къде ще летят, за да бъде спряна работата на европейските летища...“, смята той.
Според политолога, освен че отслабват НАТО и ЕС, подобни действия имат и пряко негативно въздействие върху Украйна. Той заяви, че неудобството за европейците и постоянната опасност ще ги принудят да укрепят повече собствените си армии, докато по-малко пари ще отиват за украинските отбранителни сили.
„Като цяло се прави всичко, за да се изключи Европа от активна помощ на Украйна – защото те ще осъзнаят съществуващата опасност на собствената си територия и ще насочат ресурси към своята защита. Това е и логиката на натиск върху Украйна по примера на Орбан или Фицо. В смисъл, че, казват те, трябва да спрем да даваме оръжие на Украйна и войната ще приключи веднага. Ами, като цяло, по този начин Европа се убеждава да приеме споразуменията от Аляска (да се откаже от Донбас и да се съгласи на временно прекратяване на огъня), тъй като е невъзможно да се убеди Украйна да го направи“, убеден е политологът.
Може ли това да се предотврати? Абсолютно. Поне пенсионираният адмирал на ВМС на САЩ и бивш върховен главнокомандващ на НАТО Джеймс Ставридис е убеден в това. В своята колонка за Bloomberg той отбелязва по-специално, че НАТО има няколко реални начина да спре хибридната война и Путин.
Според него, освен използването на всички сили и средства за електронна война, с които разполага Алиансът, идентифицирането на заплахи и добавянето на повече изтребители към силите за бързо реагиране, както и използването на украинския опит в борбата с руските безпилотни летателни апарати, НАТО трябва да предупреди Русия за засилване на правилата за водене на бой. Тоест, ясно да обясни, че по-нататъшните нахлувания ще означават, че ще бъдат свалени както руски дронове, така и руски пилотирани самолети.
„Просто ескортиране на руски изтребители няма да привлече вниманието на Кремъл. Дългосрочният план на НАТО трябва да включва създаването на пълна зона, забранена за полети над Украйна, но засега НАТО трябва да започне пълноценен военен отговор на руските въздушни нахлувания - както безпилотни, така и пилотирани“, подчерта той.
Ядрен шантаж: кой от кого се страхува?
Русия успешно играе и на „ядрените“ страхове на Европа и Съединените щати. Всякакви опити на ЕС за укрепване на отбраната се посрещат с намеци от Кремъл за възможността за използване на ядрени оръжия. И, за съжаление, това все още има тежест при вземането на решения от европейските политици.
„Русия е готова да отговори на всякакви евентуални заплахи с военна сила. Пример за това е нашето решение да се откажем от едностранния мораториум върху разполагането на наземни ракети със среден и малък обсег. Това беше принудена стъпка, продиктувана от необходимостта да се отговори на програмите за разполагане на американски и други оръжия, произведени на Запад, в Европа и Тихоокеанския регион“, заяви кремълският диктатор Владимир Путин по време на заседание на Съвета за сигурност на Русия на 22 септември.
Анализаторите смятат, че по този начин, първо, той е направил реверанс към Тръмп: казват те, Русия ще се придържа към броя на стратегическите ядрени оръжия, ако САЩ направят същото. И, второ, е изпратил послание към европейците - да се страхуват и да не говорят за възможността за сваляне на руски самолети в европейското въздушно пространство...
„Всъщност преводът на мърморенето на Путин на човешки език е приблизително следният: „Ще продължа да плаша Европа, като разполагам ракети със среден и малък обсег. Но Договорът за стратегически нападателни оръжия със САЩ е готов да продължи. Ти, Доналд, ще кажеш отново на американците си какъв „миротворец“ си – вместо да започваш надпревара във въоръжаването или да говориш за санкции“, убеден е политологът Сергий Таран.
Според него, въпреки че Путин за пореден път плаши Запада с ядрени оръжия, самият той се страхува от тях. В крайна сметка Русия определено няма да може да издържи на надпревара във въоръжаването със САЩ: „Слабата руска противовъздушна отбрана никога няма да може да се конкурира с най-новата американска противоракетна отбрана и следователно ядреният паритет между САЩ и Русия ще бъде разрушен“.
Според Таран, Тръмп най-вероятно ще „повярва“ на тази история с Путин. Струва си обаче да се разбере, че самият Путин е воден по темата за удължаване на живота. А това не се вписва в сценария за глобална ядрена война.
„Тоест, Путин не иска да умре бързо в ядрен пожар. Така че по ядрения въпрос можем да очакваме от него само блъфиране и всяване на сплашване“, смята политологът.
Реални заплахи
В същото време Русия все още остава основна заплаха не само за Украйна. Не може да се изключи, че Кремъл все пак ще ескалира с ЕС. И това ще се случи много по-рано, отколкото европейците очакват.
„Трябва да бъдем реалисти и да разберем, че войната с Русия няма да свърши за нас. Няма да има мир с Русия. Замразяването на конфликта е възможно. Но това само ще даде известна пауза. И не толкова за нас, колкото за Европа“, казва Виталий Бала, директор на Агенцията за ситуационно моделиране.
Замразяването на конфликта в Украйна е възможно, но истински мир няма да има, заяви експертът Виталий Бала / снимка - 14-та отделна механизирана бригада на името на княз Роман Велики
Според него, като се има предвид, че Русия винаги се е развивала не чрез някакви вътрешни трансформации, а чрез увеличаване на територията чрез агресия, не си струва да се очаква, че нещо се е променило коренно в настоящия исторически момент.
„Русия винаги се мобилизира вътрешно чрез определени външни действия. За да се предотврати задействането на механизма на недоволство и бунт вътре в страната, Кремъл трябва да продължи военните действия навсякъде. Това може да е Украйна. Това могат да бъдат балтийските страни. Възможно е да е някъде в Централна Азия“, смята политологът.
Единственото нещо, което може да спре тези процеси, е поражението на Русия във войната. Но, за съжаление, нито Западът, нито Изтокът все още не се интересуват от това. Така че, след месец, когато светът ще отбележи Международния ден на Организацията на обединените нации, никой няма да ни напомни, че правилата на играта на международната арена, установени от държавите победителки във Втората световна война, за да се предотвратят войни и геноциди, сега не съществуват. ООН е също толкова неподготвена да отговори на съвременните предизвикателства, колкото някога Обществото на нациите си затваряше очите за проблемите от онова време. И добрата част от света рискува да не забележи, че Третата световна война вече е в ход.
Татяна Урбанска
