По-изгодно време за ГЕРБ сега да прави избори няма, заяви пред журналисти Бойко Борисов. В тази посока ли поема лидерът на партията? Бойко Борисов е готов да събори правителството, за да стане премиер. Лидерът на ГЕРБ така и не можел да преглътне, че Росен Желязков е премиер и се справя сравнително добре. Радушно е приет в международната общност, което лишава от сън човекът от Банкя. Това разкараха пред Фрог нюз депутати от партията мандатоносител.
Това била причината Борисов да си изпусне нервите и да нападне публично министър-председателя с обвинението, че трябвало да бъде в Плевен, а не в Ню Йорк на юбилейната 80-та сесия на Общото събрание на ООН.
"Мирчев е прав - ние сме петима премиери. И Слави, и Зафиров и БСП, и аз и Желязков, и Пеевски. Можеше да има само един в мое лице. Ако бях премиер, сега щеше да има трима министри в Плевен и вече да е свършен проблемът. Просто това, че аз не го коментирам, а истински ме боли за там... министърът на регионалното министерство, на екологията, на икономиката, ако трябва. Когато имаше проблеми в Хасково във водата и Коце Ангелов го пратих там, в Перник двама министри живяха там. Когато беше наводнението, пратих Цветанов там с двама министри и живяха там, докато не се реши проблемът", каза Борисов в кулоарите на парламента.
Липса на серотонин. Без него човек не може да се наслади на живота, защото има твърде малко положителни емоции. Естеството на заболяването се обяснява с неправилната работа на редица мозъчни структури. Особено на фронталния лоб. Структурата е отговорна за вниманието, концентрацията, преценката. Регулира емоциите и настроенията. Нарушаването на функциите на фронталния лоб може да доведе до невроза на обсесивните състояния. Това е краткия коментар на психиатър в мрежата, по повод изявата на Борисов в четвъртък.
Лидерът на ГЕРБ е обсебен от манията за власт, като в същото време ужасно се страхува, че времето му в политиката изтича и скоро може да се окаже „пациент“ на прокуратурата, да речем. Понеже той е действал репресивно спрямо опонентите си, смята, че ще му се върне същото.
Това състояние може да го тласне към разтуряне на правителството с надежда, че на предсрочните избори партията му ще е първа политическа сила и той ще оглави нов кабинет. И тогава – пей сърце.
Борисов обаче не си дава сметка, какви ще са последиците за държавата от капризите му.
Ситуацията в страната няма нищо общо със ситуацията в навечерието на последните парламентарни избори. Още по-малко със „славните“ периоди на джипката и целувките на американската посланичка. Борисов е изгубил реална представа колко неприятности е причинил на страната и живее в света на дитирамбите, които чува от приближените до него. А те от това живеят, защото за друго не ги бива.
Втори и трети по доверие на избирателите след ГЕРБ са „Възраждане“ и ДПС – Ново начало. С кого от тях ще направи коалиция? Те дали ще го искат?
Ще трябва да се договаря и дори да моли ПП-ДБ да приемат вариант на нова сглобка. Дали ще се навият след историите във Варна и София?
Освен това на терена ще се появи политическият проект на Румен Радев, с претенции за победа на вота. Президентът разчита на вълна от гласуващи за него, както някога се получи при появата на Симеон Сакскобургготски. Царят обеща да оправи страната за 800 дни, а Радев надува розови балони за ликвидиране на корупцията. Няма значение, че самият той е част от нея – справка заробващия договор с турската фирма Боташ, на която изплащаме милиарди без никаква полза за България. Негов пълен или частичен успех означава реална опасност страната ни да се изолира от ЕС и НАТО и да поеме курс на сближаване с Путин и установяване на беларуски модел на управление. Борисов дава ли си сметка, че отваря широко вратата за точно тази мечта на Румен Радев.
Патологичният стремеж на Борисов към премиерския пост ще раздели още повече българското общество. Ще консолидира структурите на „копейките“, руското влияние ще се засили. Въпросът: Запад или Изток, ще стане приоритет, а националната катастрофа - реалност.
Пълна заблуда е, че Борисов знае и може да се справи с тежките проблеми на страната. Та ние сме в това положение, включително и водната криза, заради бездарното му, корумпирано и хаотично управление. Ако все пак е успявал да запуши гласовете на протестите, ставало е с пари от бюджета. Това вече няма да е възможно, защото в еврозоната контролът ще е много по-строг.
(Преди месец лидерът на ГЕРБ се появи на първа копка на осветлението на стадион в Добрич заедно с Гонзо и Сачева, вместо при плевенчани, които замеряха с празни бутилки кмета от неговата партия…)
Борисов надценява своите умения и силно подценява тези на опонентите.
По демагогия и коварство Костадин Костадинов вече го задминава.
С Пеевски Борисов не може да се мери нито по хитрост, комбинативност или кариеризъм.
Слави Трифонов и ИТН усвоиха перфектно неговите маниери на лицемерно говорене и задкулисни действия.
Румен Радев освен вродената си упоритост, вече е натрупал и финансов ресурс по „пътя на Копринката“, а предаността му към Кремъл го прави брутален и готов за реваншизъм.
Едва ли ще се намери човек, който да твърди, че управлението на страната в момента върви „по мед и масло“, но болните амбиции на Борисов могат да навлекат на България ужасни проблеми. Освен това той губи от всяко сравнение с Желязков.
Изхабен, амортизиран, изнервен и сприхав – това е човекът, израснал с „Винету“. Отнета му е любимата близалка – изпълнителната власт, и той тропа с краче.
Времето на пременения в генералски мундир в стил Версаче Борисов отмина. Забравено е. Жан-Клод Юнкер, Ангела Меркел, Дейвид Камерън, Силвио Берлускони, Никола Саркози и други от неговия активен сезон, с които се прегръщаше и целуваше, са в пенсия, в гроба или в съдебната зала с обвинения в корупция.
Ако ГЕРБ има някакво бъдеще, то е без Борисов. И без милиционерите, калинките и Мата Харита-та, които заемат важни позиции в партията, благодарение на него.
Борисов дори няма представа, колко от човечетата от най-близкият му обкръжение, са акостирали на друг бряг…
Патогенезата на неговото заболяване показва, че той все пак има шанс за достоен exit: почетна позиция и потапяне в златната есен на третата възраст. Ще се намери някой да му масажира ушите в Банкя, както той на Тодор Живков след 10 ноември 1989 г…
Ако не го направи, ще повтори съдбата на Доган, Берлускони, Саркози или на … Бернардо Провенцано – каквото му се падне.
„Sic transit gloria mundi“ - „Така преминава световната слава“.
Даниела Димитрова
