В неделя гражданите на Молдова ще излязат до урните за едни от най-важните избори в новата история на страната. Вотът ще определи не само следващото правителство, а и геополитическата посока на държавата с 2,4 милиона души население – ще продължи ли Молдова по пътя към Европейския съюз или ще се върне обратно в орбитата на Москва.
Президентът Мая Санду и управляващата ѝ партия „Действие и солидарност“ (PAS) залагат на прозападния курс, на който тя изгради политическата си идентичност. Срещу тях се изправя „Патриотичният избирателен блок“ – съюз на проруски партии, воден от бившия президент Игор Додон. Именно той загуби от Санду през 2020 г., но днес се завръща като лидер на формация, чиито символи директно препращат към съветското минало – сърце с червена звезда и сърп и чук.
„Резултатите от тези избори ще определят бъдещето на страната не само за следващите четири години, а за десетилетия напред“, предупреди Игор Гросу, лидер на PAS и потенциален бъдещ премиер.
Сондажите сочат, че PAS може да остане най-голямата партия, но с риск да загуби парламентарното си мнозинство. Това би отворило вратата за решаваща роля на по-малки формации като блока „Алтернатива“, ръководен от кмета на Кишинев Йон Чебан и от бившия главен прокурор Александру Стояногло. Номинационно проевропейски, критиците ги виждат като удобен инструмент на Кремъл за разцепване на проевропейския вот.
Система на споделена власт
По Конституция властта в Молдова се споделя между президента и министър-председателя, който се избира от парламента. Президентът задава външнополитическия курс и отговаря за сигурността, а правителството управлява ежедневната политика. Това означава, че ако PAS се провали и Додон събере достатъчно подкрепа, Мая Санду ще бъде принудена да съжителства с проруско правителство – сценарий, който може да обърне курса на страната.
Москва традиционно държи ключово влияние в региона и не крие, че смята Молдова за част от своята сфера. Още от 90-те години тя поддържа 1500 войници в отцепническата Приднестровска република. От идването на Санду на власт Кремъл е обвиняван в систематични опити да подкопае нейното управление.
Според властите в Кишинев Москва е наливала милиарди долари в проруски партии, финансирала е схеми за купуване на гласове и е изграждала мрежи за пропаганда. Само преди седмица бяха извършени 250 обиска и десетки арести по подозрение за руски заговор за провокиране на масови безредици около изборите.
Разследване на Ройтерс показа, че Кремъл е плащал на десетки православни свещеници в страната да призовават вярващите си да не подкрепят PAS.
Дори руското външно разузнаване (СВР) се включи с необосновани твърдения, че НАТО се готви да окупира Молдова, ако изборите бъдат „фалшифицирани“ от Запада. Според западни разузнавателни източници това е знак, че Молдова е станала приоритетна цел за Кремъл веднага след Украйна.
Европа застава зад Санду
В последните седмици подкрепата за Молдова от европейските лидери е видима. Президентите на Франция, Германия и Полша посетиха Кишинев, за да демонстрират солидарност и да предупредят Русия да не се меси в процеса. Украинският президент Володимир Зеленски също подчерта темата от трибуната на ООН: „Европа не може да си позволи да загуби и Молдова“, каза той.
През 2024 г. Санду успя да наложи и конституционен референдум, с който гражданите одобриха вписването на европейската интеграция като национална цел. Същия ден тя бе преизбрана за втори мандат.
Икономиката – ахилесовата пета
Най-голямото предизвикателство пред Санду остава икономиката. Инфлацията е висока, растежът е слаб, а емиграцията продължава. Енергийната криза от 2022 г., когато „Газпром“ намали доставките и удвои цените, все още тежи на бюджета и домакинствата. Войната в Украйна допълнително разклати търговията и изостри социалните проблеми.
Въпреки това поддръжниците на Санду смятат, че трудностите са резултат основно от външни фактори, а не от вътрешни грешки. Те вярват, че интеграцията в ЕС е единственият изход от дългогодишния цикъл на зависимост от Москва.
Решаваща неделя
Вотът в неделя ще бъде изпитание не само за Молдова, но и за Европа. За Брюксел залогът е ясен – дали страната ще се утвърди като част от европейското семейство, или ще позволи на Кремъл да възстанови влиянието си в стратегически чувствителен регион.
Както коментира един западен дипломат в Кишинев: „Никой не знае как ще се събуди Молдова в понеделник“.
