Макар това да изглежда като малко събитие за останалата част от Европа, последствията за сигурността и стабилността на континента могат да бъдат големи В Молдова ще се провеждат парламентарни избори. Макар това да изглежда като малко събитие за останалата част от Европа, последствията за сигурността и стабилността на континента могат да бъдат големи, пише The conversation.
⇒ Молдова играе жизненоважна роля в подкрепата за Украйна. Въпреки че е сред най-бедните държави в Европа, тя прие над 1,5 милиона украински бежанци в един момент от войната и сега е дом на повече от 100 000 души.
⇒ Тя също така помага за транспортирането на зърно до и от Украйна чрез своите дунавски пристанища, предлагайки алтернативен маршрут и облекчавайки натиска върху украинските маршрути през Черно море, които често са блокирани от Русия.
⇒ Ако Молдова се ориентира към Москва, подкрепата за Украйна ще отслабне, подкопавайки източната устойчивост на ЕС. Това би увеличило риска от военни нападения около границите на ЕС, като особено застрашена изглежда Румъния, но не е изключено и засилване на атаките срещу Полша и балтийските държави.
Европейските лидери показаха, че са наясно с потенциалните рискове: френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Фридрих Мерц и полският премиер Доналд Туск посетиха Молдова в края на август, за да обсъдят единството и ангажимента към страната.
Руският президент Владимир Путин по-рано е намеквал, че планира да окупира цяла Украйна, с което да приближи силите си още повече до Европа. Кадри, разпространени от руското министерство на отбраната на 30 август, подсказват план за превземане на Одеска и Харковска област – региони край Черно море. Междувременно едно проруско молдовско правителство би могло да осигури източна база за атаки – или дори да открие нов фронт. Допълнителен фактор е, че Русия вече има около 1 500 войници, разположени в Приднестровието – проруската сепаратистка област на Молдова, граничеща с Украйна, която поиска независимост през 2006 г. след референдум, който не беше признат нито от Молдова, нито от международната общност.
Много от съседните държави на Молдова са членове на НАТО, а те имат задължения за колективна отбрана съгласно член 5, което означава, че трябва да окажат помощ на съюзник, ако бъде нападнат.
Днешна Молдова
Проевропейският президент на Молдова Мая Санду в момента разполага с 63 места в 101-членния парламент като част от Партията на действието и солидарността (PAS). Откакто партията пое властта през 2021 г., тя се доближава до ЕС, като кандидатства за членство същата година след пълномащабната инвазия в Украйна. На Молдова беше предоставен статут на кандидат през юни 2022 г.
През юни 2024 г. официално започнаха преговорите за присъединяване, а през юли 2025 г. се проведе първата среща на върха ЕС–Молдова. Населението като цяло все още подкрепя членството в ЕС, но подкрепата за PAS намалява, въпреки че партията остава водеща в социологическите проучвания. Този спад – от 52,8% на предишните парламентарни избори през юли 2021 г. до 25,8% през август 2025 г. – се дължи на вътрешно недоволство от партията и липса на напредък по нейната програма.
⇒ В предизборната си кампания PAS обеща борба с корупцията, по-ефективен публичен сектор и подобряване на икономиката, но не постигна значителен напредък в нито една от тези области.
⇒ PAS представя напредъка по пътя към ЕС като ключово постижение. Но без реални ползи за гражданите електоратът става все по-отчужден от процеса.
Правителството на PAS през голяма част от управлението си беше в кризисен режим, справяйки се с различни заплахи, породени от Русия, като енергийната криза, повишаването на цените на газа и в крайна сметка спирането на доставките, както и със значителната загуба на износ към Русия и Украйна, което допринесе за стагнация на икономиката.
Резултат от изборите?
Най-вероятният резултат от изборите е, че PAS ще бъде принудена да влезе в коалиция с една или повече от проруските опозиционни партии, които настояват за дистанциране на Молдова от Европа. PAS доминира проевропейското политическо пространство, но новосъздаденият проевропейски Алтернативен блок (8,1%) се очаква да събере достатъчно гласове, за да премине 5-процентната бариера и да влезе в парламента.
Въпреки че PAS може да получи най-много гласове, Патриотичният блок на комунистите – проруска група, водена от бившия президент Игор Додон – се очаква да бъде втората по големина политическа сила. В него влизат редица партии, включително Партията на социалистите, Партията на комунистите, Сърцето на Молдова и Бъдещето на Молдова.
Срещу Додон в момента се водят дела за използване на корупционни практики за контрол върху вземането на решения по време на президентския му мандат и за присвояване на държавни средства в голям мащаб. Американското финансово министерство също твърди, че е участвал в системна корупция в сътрудничество с Русия. Съдебните производства продължават. Додон отрича всички обвинения и се е оплакал в Европейския съд по правата на човека, че срещу него се води несправедлив процес.
Засилване на руското влияние?
Молдова се е превърнала в изпитателна площадка за руски кибератаки и мащабни кампании за дезинформация.
Тя е била обект на руска политическа намеса. Това беше очевидно по време на президентските избори и референдума за ЕС през 2024 г., когато бяха широко документирани опити за манипулация и чуждо влияние.
Подобна, ако не и по-голяма, намеса от страна на Русия се очаква на предстоящите избори според настоящото молдовско правителство и ЕС.
Вотът през 2025 г. идват в решаващ момент не само за бъдещето на Молдова, но и за останалата част от Европа. Другите държави трябва да обърнат внимание на случващото се и на всякакви опити за намеса в провеждането на изборите.
