На 27 март 2028 г. естонският град Нарва се събужда от експлозии. С изгрева на слънцето руският трикольор се развява над кметството. Тези изображения заливат социалните медии под хаштага #ДенНаЗавръщането.
Реакцията на НАТО е колеблива. Набързо свикана среща на върха в Брюксел не успя да приложи член 5. Американският президент повтаря аргументите на Кремъл и предупреждава, че няма да рискува „Трета световна война заради ограничен акт на агресия“. Посланието му към Европа е директно: „Ако искате да направите нещо военно, това си е ваша работа. Но ние няма да го подкрепим.“ Този сценарий е описан в статия в The New York Times (NYT).
Изданието отбелязва, че този кошмар не изненадва стратезите на НАТО. Повече от десетилетие те се опасяват, че Русия може да удари Нарва под претекст, че защитава рускоезичното население. Този сценарий се обсъжда във военни учения и мозъчни тръстове, винаги с един и същ въпрос без отговор: ще се бие ли НАТО за Нарва?
Тази тема е повдигната и в книгата си, озаглавена „Ако Русия спечели“, от Карло Масала, професор по международна политика в Университета на Бундесвера.
Журналисти спекулират, че събитията от изминалата седмица не вещаят нищо добро: президентът на САЩ Доналд Тръмп наскоро смая европейските столици, като заяви, че Киев може да си върне всичките територии с помощта на ЕС. Той каза, че ще продължи да снабдява НАТО с оръжия, с които след това може „да прави каквото си поиска“.
За историка Найъл Фъргюсън това е ясен знак, че САЩ се изтеглят от войната в Украйна. „Тълкувам го като: „Довиждане, нещастници, опитах се с всичко, но Путин ме разочарова“, казва той.
Масала е съгласен. Той смята, че Тръмп се е дистанцирал от Украйна, като е „прехвърлил вината“ и че ако Киев се провали във войната или остане без пари, отговорността ще падне върху европейските лидери, а не върху него. Способна ли е Европа да поеме тази тежест?
„Проблемът е, че макар Вилнюс и Варшава да знаят, че са следващите, е много по-трудно да се убедят западняците в уязвимостта на НАТО, тъй като американците вече са се отказали“, казва Фъргюсън. Русия се възползва от тази уязвимост.
Масала цитира цитат от Ленин, когато описва подхода на Путин: „Проучете територията с щикове. Ако срещнете каша, продължете напред; ако срещнете стомана, отстъпете.“
Досега, добавя той, Путин „се е сблъсквал само с овесена каша. Европейците са твърде слаби, за да се съпротивляват на този руски империализъм“.
В продължение на години Москва разследва отбраната на НАТО чрез саботаж, кибератаки и дезинформация. Откакто дойде на власт през 2000 г., Путин държи осем британски премиери и петима американски президенти нащрек, докато агентите му убиват дисиденти в Лондон и Берлин, намесват се в избори и извършват кибератаки практически безнаказано.
Изданието отбелязва, че саботажът става все по-нагъл. Разкрити са агенти на Кремъл, извършили серия от палежи на британски и германски складове, съхраняващи хуманитарна помощ, предназначена за Украйна. Железопътни линии, превозващи военни доставки, мистериозно се запалиха. Подводни кабели, свързващи северноевропейските страни, бяха прерязани. А през януари експлозии разтърсиха газопровод в Балтийско море, което официални лица нарекоха „явна проява на саботаж“.
„Путин усъвършенства изкуството на хибридната война: „малките зелени човечета“, които превзеха Крим през 2014 г., маскирани и без обозначения, използваха съветски методи в Унгария през 1956 г. и Прага през 1968 г., когато дезавуирани сили подготвиха почвата за танково нашествие“, пише изданието.
Проблемът на Запада не е толкова липса на осъзнатост, колкото липса на воля. „Демокрацията трябва да бъде защитена, но не мисля, че нашите граждани са готови да платят тази цена. Колкото по-на запад отивате от Украйна и Русия, толкова по-малко устойчиви стават хората“, отбелязва Масала.
„Безразсъдно и глупаво е Европа да се окаже в това положение спрямо Русия“, казва генерал Ричард Баронс, бивш командир на Съвместното командване на силите на Обединеното кралство. Той твърди, че след нахлуването в Крим през 2014 г. Европа и САЩ „не са направили достатъчно, за да възпрат Русия от повторно нападение срещу Украйна“.
„Целта на Русия е да разбие Член 5 на парчета. Нарва е мъничко място, за което никой не е чувал, безполезна пъпка. Може би някои съюзници ще кажат: „Няма да умрем за това.“ В този момент Член 5 ще се изпари.“
Какво може да се направи, за да се предотврати това? Германия е изпълнила целта на НАТО да изразходва поне 2% от БВП за отбрана, подкрепена от специален фонд от 100 милиарда евро. Тя планира да увеличи тези разходи до 3,5%, като похарчи приблизително 649 милиарда евро за военните си потребности до 2029 г.
Въпреки това, скорошна намеса предполага, че германският канцлер Фридрих Мерц може би е чел книгата на Масала: „Европа сега е подложена на изпитание повече от всякога през живота ни“, казва той.
„Трябва систематично и масово да повишим цената на руската агресия“, добавя той, предлагайки на Киев безлихвен заем от 140 милиарда евро, който ще бъде изплатен едва след като Русия компенсира Украйна за щетите, причинени от нея по време на войната. Дотогава руските активи в Европа, на стойност приблизително 210 милиарда евро, ще останат замразени.
