През ноември 2019 г. Венеция преживя второто най-тежко наводнение в историята си. Пълнолуние, бурни ветрове и бърз циклон повишиха морското равнище с 1,89 метра, наводнявайки 85% от центъра на града. Сред бедствието книгите разказват историята на загуба, устойчивост и културна памет.
Фотографката Патриция Зелано научава за наводнението на 12 ноември и още на следващата сутрин тръгва от дома си в Римини към засегнатата Венеция. В рамките на двудневна мисия тя спасява 40 книги, много от които вече са негодни за четене. Но чрез фотографиите си Зелано улавя красотата и символиката на разрушението.
„Всички предмети бяха подредени като боклук – мебели, столове, всичко беше напоено с вода“, разказва тя. „Но книгите ме впечатлиха със своята красота и символика. Една приличаше на археологическа находка от Каменната епоха – вече не се отваряше, беше слепена.“
За да спаси още книги, Зелано се свързва с книжаря Лино Фричо, чиито магазин „Аква Алта“ (Висока вода) е един от символите на борбата на Венеция с наводненията. Заедно със служителите му тя получава книги от началото на 20 век – красиви, с червени платнени корици, някои с поетични антологии.
На 55 години и сама, Зелано транспортира книгите в големи черни торби. Някои книги се ронят при допир, други приличат на вълни или на фрагменти от сърца, символизирайки уязвимостта и красотата на културното наследство.
В студиото си тя снима книгите при естествена светлина, без да ги отваря. Един от екземплярите е енциклопедия Treccani от 1949 г. „На ъгъла се вижда образ на джин – символ на защита, което ме успокоява“, казва Зелано.
„Тези книги са панихида за културата и историята ни. Те съхраняват универсално знание. Има загуба, но чрез фотографията идва изцеление и устойчивост“, допълва тя.
Фотографиите на Зелано превръщат разрушението във визуална памет и провокират размисъл за бъдещето на Венеция – град, който продължава да се бори с наводненията, докато културното му наследство оцелява благодарение на вниманието и смелостта на хора като нея.
