На пръв поглед 20-те точки, представени от Доналд Тръмп и подкрепени от Бенямин Нетаняху, изглеждат най-близо до прекратяване на двегодишната война в Газа. Американският президент е вложил значителен политически капитал, за да постигне мир „след хиляди години“, както сам се изрази. Но планът прилича повече на схематична бележка върху салфетка, отколкото на реална пътна карта. Той създава също толкова шансове за провал, колкото и за успех.
Хамас трудно би приел изискването за пълно разоръжаване и наблюдение от „Съвет на мира“, оглавен лично от Тръмп. Обещаната амнистия за бойци, готови на мирно съжителство с Израел, едва ли е привлекателна, пише The Guardian.
Големият въпрос е дали Катар и други посредници могат да окажат достатъчен натиск върху движението, за да изтръгнат дори временно съгласие. Дали лидерите ще приемат, че заложниците вече са тежест? Дали политическото ръководство ще убеди военните командири в Газа? Няма гаранция.
Арабските държави според Тръмп са се ангажирали да демилитаризират Газа, но няма яснота как ще стане това. Никой не е обещал войски, а подобна операция би била бавна и опасна. Израел междувременно печели време, защото изтеглянето на армията е обвързано с разоръжаването. Картите на плана са неясни, а отстъпките далеч отстъпват от исканията на Хамас. Перспектива за палестинска държавност няма.
Нетаняху и Тръмп подчертават: ако нещата не вървят по план, Израел ще се върне към военни действия с пълна подкрепа от САЩ. Вътрешнополитически изолацията и протестите тласкат Нетаняху да обяви победа и да удържи властта, дори с риск от разпадане на коалицията. Тръмп успя да привлече повечето ключови играчи, но истинската работа тепърва предстои. Пътят до мир е дълъг и несигурен.
