Николо Паганини (1782–1840) е италиански виртуозен цигулар, който е изумявал съвременниците си със забележителната си техника. Необичайни факти за живота му обаче често могат да бъдат намерени онлайн, един от които е енигматичният прякор „цигуларят на дявола“.
Едва ли има човек на света, който да не би бил любопитен да узнае защо Паганини е наричан „цигуларят на дявола“. Легендата разказва, че виртуозът е сключил договор със зъл дух и точно затова има такава зловеща аура. Истинската причина за този прякор е съвсем различна.
Причината не се крие в мистицизма, а в уникалните физиологични характеристики на музиканта, които са му позволили да постигне изумителна виртуозност. Талантът на Паганини бил толкова безпрецедентен, че хората веднага повярвали в свръхестествения произход на дарбата му. Дори се носели слухове, че музикантът е продал душата си на дявола, уж майката на Паганини е дала сина си в замяна на гения му.
Според ужасяващи истории, от цигулката му са се чували писъци по време на изпълнения или са се виждали чудовищни образи. Не е чудно, че хората наистина са вярвали, че Паганини е „цигуларят на дявола“, въпреки че истинските факти от биографията му са далеч по-прозаични.
Интересното е, че събитията след смъртта му само подхранват легендата. Паганини умира в Ница, без да се причести, а местният епископ отказва да отслужи погребална литургия, страхува се от „сатанински“ слухове. Останките на маестрото не могат да бъдат препогребани дълго време – църквата отлага връщането на тялото му в Генуа с десетилетия. Всички тези подробности карат обществеността да вярва, че дори църквата се „страхува“ от енигматичния цигулар.
Обаче прякорът „цигуларят на дявола“ не произлиза от злобата на Църквата или дори от действителното му магьосничество, а от впечатляващите му умения и темперамент. Неговият екстравагантен начин на живот, пищните му концерти и екзотичният му имидж само засилват ефекта. Високият му, слаб ръст, заострената му брада и особено дългите, паякообразни пръсти придават на маестрото демоничен вид.
Съвременниците описват външния му вид по следния начин: „Висок и изключително слаб, много блед, с демоничен поглед, необичайно тънки пръсти и стави, които се огъват във всички посоки.“ Според медицински изследователи тези черти са показателни за вроден синдром на Марфан или Елерс-Данлос и обясняват защо Паганини е наричан „цигуларят на дявола“.
Ключов факт в биографията на Паганини се оказа свързан с неговото тяло и здраве. Исторически и медицински анализи разкриват, че великият цигулар отговаря на множество диагностични критерии за синдром на Марфан: арахнодактилия (удължени ръце и „паякообразни“ пръсти), хипермобилност на ставите, деформация на гръдния кош и други аномалии.
Учените свързват способността на цигуларя да разтяга ръката си с три октави и да движи пръстите си невероятно бързо с наследственото му състояние. Става ясно, че прякорът е възникнал от естествената физика на маестрото, а не от пакт с отвъдния свят.
