Длъжен съм да направя коментар и малки, но важни, уточнения по повод въпроса, който зададох във вторник в сутрешния блок на ТВ 7. Той беше дали е имало среща в президентството между Георги Първанов, Алексей Петров и бизнесмена Петър Манджуков през 2008 г. преди да бъде извършено покушения срещу мен на 22 септември с.г.
Уточних, че няколко източника са ми казали за такава среща, но че не приемам информацията им на 100 процента.
Последва моментална реакция от президентството и Манджуков.
Не мога да цитирам точно текста от писмото на пресцентъра на държавния глава, подписан от Бойка Башлиева, но докато Николай Бареков го четеше в ефир чух няколко неточности в него. Заявява се, че двамата споменати от мен (Петър Манджуков и Алексей Петров) никога не са прекрачвали прага на „Дондуков” 2. Това, разбира се, е твърдение с равен знак на отричането преди време, че Първанов е бил в Симитли на въоръжена разходка (лов), когато страната бе в траур за изгорелите във влака-факла вагон до Червен бряг. Първо имаше категорично отричане, после мъгляво признание, докато накрая всичко стана ясно. Самият Манджуков, който бе в студиото на Бареков по същия повод призна, че е бил в президентството поне един път, когато са му връчили орден „Стара планина”... Башлиева опитва и ирония в писмото до ТВ 7, а именно, че сигурно съм объркал „Дондуков” 2 с „Дондуков” 1, където си разменяли някакви sms-и. Крайно нескопосано, неоригинално и тъпо. Моето питане визира период, в който начело на правителството е бил Сергей Станишев, но може би в пресцентъра на държавния глава още не са разбрали, че е имало избори и друга политическа сила е спечелила и управлява днес.
Няма да припомням колко пъти от президентството са отричали неща, които после са се оказвали верни. Примерите с пътуването на Алексей Петров с президента Първанов в Швеция (разкритие на журналиста Иво Инджев) и участието на Първанов в друга въоръжена разходка, в Узбекистан през 2008 г., са достатъчни, за да си направи всеки съответните изводи.
И още нещо. Месеци наред президентът Първанов запазваше мълчание по жизненоважни за държавата и обществото въпроси и скандали. Този път реагира като ужилен, което все означава нещо. Ироничните елементи и подмятания по мой адрес в депешата на Башлиева няма да коментирам, те сами по себе си дават ясна информация за нивото на обитаващите в момента тази важна институция.
Още по-забележителна бе изявата на бизнесмена Петър Манджуков по ТВ 7. Водещият Николай Бареков му даде възможност да каже всичко, което той смяташе за аргументи в своя защита. Защита от клеветите, които били публикувани в сайта „Опасните” преди повече от две години и половина. Без съмнение Манджуков има право да се защити, да пази името си от опетняване и бизнеса си чист. Ще припомня само, че в публикацията, обидила Манджуков пише, че търгувал с оръжие по време на югоембаргото, че има съмнения с някои от тези оръжия да е стреляно в атентата срещу сръбския премиер Джинджич, че е подарил два апартамента на Първанов, до които столична топлофикация е направила топлопровод за 2,5 млн лв, че е имало запитване от сръбските власти за него, които нашата прокуратура отклонила. Това е в общи линии. Бизнесменът изброи лъжите по негов адрес и ги коментира емоционално, че са му причинили морални и материални щети. Например: Американското посолство му прекъснало 10-годишната виза и му забранило да пътува до САЩ. Голяма чужда компания, с която той работел, отказала да продължи сътрудничеството им. Известна международна банка помолила синът му, който работел за нея, да напусне. Не бил се срещал специално с Георги Първанов и Алексей Петров. Но се чул по телефона с президента и ме коментирали. Разговарял и с Алексей Петров по време на срещи с него. Излиза, че все пак е разговарял с тях за мен и публикациите, които го клеветили.
Други негови познати пък го посъветвали да се обърне към ГДБОП за съдействие и той го сторил. Година по-късно дал пространно интервю във в. „Галерия”, в което подробно обяснил притеснения си и защо го е яд на мен.
Какво излиза?
1. Президентът Първанов, Алексей Петров и Петър Манджуков не са се събирали на специална среща за да ме обсъждат. Но са го направили в разговори помежду си, заяви Манджуков.
2. Посолството на САЩ спира виза на Манджуков въз основа на някаква публикация в анонимен сайт, въпреки неговата безупречна репутация. Не му помага дори орденът „Стара планина” за големи заслуги към държавата, връчен му от Първанов. Той е приятел на президента, влиятелен човек е, точен в бизнеса и отношенията си с хората, както сам твърди, но дипломатическата мисия спира не само него от пътувания до Америка, но и негови близки. Защо? Американците толкова ли са безпомощни да съберат информация за известни хора, та се доверяват на някакво си тъпо, анонимно и клеветническо изданийце?
3. Международна корпорация не искала да работи повече с г-н Манджуков, също аргументирайки се, според него, с писанието (в обем от 20-30 реда) в този сайт, прочетено от има-няма 300-400 души. Защо тези опитни, притежаващи информация хора, са се доверили на дописката, а не на изграденото си мнение за Манджуков?
4. Голяма международна банка по същите причини се разделила с неговия син. Съжалявам за случилото се, но наистина ли Петър Манджуков смята, че институции от такъв ранг не правят задълбочени проучвания на кадрите си, а разчитат на Google и някаква си злобна, невярна и тенденциозна публикация? Сериозно ли мисли така?
5. Манджуков се обърнал за съдействие към ГДБОП и го получил веднага – оттам почнали разследване (бил съм следен, подслушван, записван и какво ли още не). Питам: всеки български гражданин ли ако се обърне към ГДБОП ще получи такава мащабна услуга и внимание? И как г-н Манджуков реши, че точно аз списвам въпросния сайт та даде името ми на тайните служби? С това той не ме ли превърна в потенциална мишена?
6. Освен това Петър Манджуков „освети” като автор на текста за него в „Опасните” журналистка, работеща по онова време в ДАНС (такава бе само Зоя Димитрова, с която не съм се срещал нито веднъж през последните 6 години и съм разговарял по телефон един път). Заподозря, че атаките идвали от среди в БСП, които не го харесвали още от времето, когато издавал в. „Дума”. Намеси дори Велислава Дърева, на която бил плащал заплата, но когато поискала да публикува неверни обвинения срещу Соломон Паси като външен министър, той я спрял и се разделили. Ядосана и неблагодарна тя наляво и надясно говорела лоши работи за него. Манджуков спомена и Цвятко Цветков, бивш зам. началник на Шесто управление в Държавна сигурност, с когото се съветвал по въпросната публикация в „Опасните”.
За едно съм съгласен с г-н Манджуков, че бедите, които той счита, че е преживял (включително и по повод приватизацията на държавни предприятия и структури и последвали спорове, включително и съдебни около тях), както и много от бедите, които се наложи да преживеем всички ние през последните 20 години идват от БСП.
И с друго съм съгласен с г-н Манджуков. Той каза по повод изявлението на премиера Бойко Борисов, че тези, които стоят зад взрива пред в. „Галерия”, стоят и зад покушението срещу мен, и зад взрива на негов близък човек преди години, че е склонен да му вярва, защото той имал много информация още от времето като главен секретар на МВР. Така мисля и аз. Иначе ми се струва, че някои свои несполуки бизнесменът се опитва да обясни с клеветнически материал, а не с личните си действия. И ако все пак допуснем, че той много вярва в тезата си, не би ли могло това да го мотивира да търси някакво отмъщение? Хипотетично погледнато.
За пореден път споделям, че на 9 септември 2008 г. бях извикан в ДАНС и с мен разговаря Алексей Петров, в присъствието на непознат мъж (впоследствие се оказа, че това бил Велин Хаджолов, командир на секретното звено ОСА). Оттам отидох в кантората на адвоката си, където споделих всичко за срещата. Тя ме успокои, че няма за какво да се притеснявам, тъй като не съм направил нищо незаконно и че като му дойде времето, ще потърсим справедливост по съответния ред, описан в закона. (Днес този адвокат защитава Алексей Петров, което е напълно законно.) На 22 септември въоръжени с чукове и железа мъже ме пребиха до смърт.
През септември 2009 г. бях извикан в Комисията за контрол на ДАНС в Парламента. Питаха ме подробно за всички детайли около случая и разработката „Галерия”, в която са били подслушвани и следени политици и журналисти. Тогава помолих депутатите да извадят записа на срещата ми в ДАНС с Ал. Петров и да сравнят какво сме говорили тогава, за да няма съмнения в това, което казвам пред тях. Обясниха ми, че не само липсва такъв запис, но няма никакъв знак, че въобще съм бил в сградата на ДАНС. Реагирах като опитах да се пошегувам с предположението, не е ли това възможност някой гражданин да влезе там и повече никой да не го види. Отвърнаха, че „да, така изглежда”. По-късно комисията излезе с официално становище, публикувано и в официалния сайт на Народното събрание, че всички действия на службите и по-специално на ДАНС спрямо мен са били незаконни.
Напоследък скандалите в държавата ескалират и в епицентъра им винаги се оказват в. „Галерия” и Алексей Петров. Самият той се превърна в медийна звезда, давайки мнение по всякакви въпроси. Заслугата, разбира се, е изцяло на медиите. Секретни доклади, флашки, СРС-та и компромати от всякакъв род са в основата на този нездрав дебат. При всеки опит да се разбере откъде ги получават, кой ги дава, кои са източниците, центурионите на новия морал отвръщат, че не това е важно, а съдържанието. А то е нелицеприятно за властта. Премиерът Борисов и министър Цветанов са принуждавани да коментират именно съдържанието. Странно защо, вече две и половина години, същите хора питат кой е списвал дописките в сайта „Опасните”, а не коментират съдържанието и героите в тях. Това разминаване случайно ли е? Изсипаха върху мен и близките ми тонове помия. И защо? Защото не се възхищаваме на Алексей Петров. Защото казвам, че не трябва да си доцент в УНСС, за да кажеш, че високите лихви по кредитите дразнят хората. Това „прозрение” може да го направи всеки извън, който още не е прибран в Корлуково. Защото правя връзка между някои странни съвпадения като тези, че ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов е съветник на президента, председател е на УС на Съюза за стопанска инициатива (ССИ), на който директор е Алексей Петров. Шеф в контролния съвет е заместникът на Яне Янев в РЗС доц. Атанас Семов, чиито учебници в СУ са издадени със спонсорството на застрахователната компания „Лев инс”. Същата, от чиито полици, както съобщи депутатът Тодор Великов, в РЗС вадели лични данни на хора и ги вписвали в подписката за промяна на Конституцията. По „случайност” проф. Борисов има жилище в кооперацията на частната ул. „Арарат”, където живее Алексей Петров и се движи с мерцедес с отличителните знаци на НСО (в. „168 часа”). По „случайност” там живее и бившият главен прокурор Никола Филчев, обвиняван в какво ли не, но и в тесни връзки с Петров. Може ли не близки хора да са вплетени в подобен синджир? Кога медиите ще потърсят отговор на тези въпроси? Също и на питания дали са карани бизнесмени да спонсорират мероприятия, в които е участвал президентът? Защо досега няма закон за НСО и НРС, които са подчинени пряко на президента? Офицери от НСО охранявали ли са частни фирми и бизнесмени? Какви са мотивите за награждаване с най-високия орден хора, чиито биографии и дейност са меко казано спорни? Прес-директорът на „Дондуков” 2 Б. Башлиева има ли готови отговори на тези въпроси? Те достойни ли са за вниманието на държавния глава или е зает с подреждането на втория том с негови речи и статии?
От писмото на Башлиева до Николай Бареков лъха една особена чувствителност към питането ми какво бихме научили от разговорите на Първанов с неговия шеф на кабинет ген. Колев, с Алексей Петров и близки до сърцето му олигарси, ако се появят флашки или СРС-та с тях? Дали са си говорили само за лов, цветя и за времето? Попитах чисто хипотетично, защото президентът няколко пъти споменава думата морал, коментирайки разговорите, които бяха изнесени чрез флашки и мъже с каскети. Башлиева обаче нервничи и контраатакува с питане, откъде съм знаел за такива разговори, за евентуални СРС-та, кой е подслушвал и с чие разрешение държавния глава и откъде имам подобна информация. Обяснявам простичко: нямам ттакава информация, г-жо Башлиева, просто попитах. Реакцията Ви обаче говори за някаква гузност. И имате основание, защото след няколко месаца няма да сте господари на „Дондуков” 2 и същите хора от НСО и други обслужващи служби, които днес ви се кълнат във вярност, ще разказват охотно какво се е случвало по коридорите и зад вратите на кабинетите в президентството, а и не само там. Не се съмнявайте в това.
Извинявам се, уважаеми читатели, че ангажирам вниманието ви с тези, вероятно омръзнали ви неща. Правя го с убеждението и надеждата, че разплитането на опита за убийство срещу мен не е просто разкриване на криминално деяние. Не, то би дало отговор на въпроса действа ли у нас паралелна власт в държавата, която атакува периодично и според интереса си различни институции и самото управление, компрометира политически кръгове, брани престъпни такива, издава и изпълнява безнаказано смъртни присъди, незачитайки съдебната власт, която очевидно контролира по различни начини. Не е важна моята персона, нито това, че останах жив, благодарение на невероятните професионалисти от ВМА и грижите на моите близки. Важно е да се разбере, че тази паралелна власт изсмуква не само държавата, но и обществената воля за съпротива, доколкото е останала такава. Другото име на тази власт е мафия.
Балоните на лъжите и манипулациите, пълни с хелия на омразата, един ден ще се спукат.
Благодаря на всички, които са ме подкрепяли и продължават да ме подкрепят в битката с травмите и паралелната власт.
Огнян Стефанов
