Присъединяването на Украйна към Европейския съюз вече не е просто политическа перспектива. Брюксел търси технически решения, за да заобиколи унгарското вето и да позволи на Киев да продължи реформите, които ще му отворят пътя към ЕС. С водената от Русия война, която бушува повече от две години, и с очакванията на украинското общество за конкретни признаци на европейска интеграция, политическата парализа заплашва да подкопае доверието в процеса.
Откакто подаде официално кандидатурата си през 2022 г., няколко седмици след руската инвазия, Украйна предприе редица стъпки, за да приведе институциите си в съответствие с европейските стандарти. Съседна Молдова следва същия път. Но необходимото единодушие сред 27-те страни-членки прави всеки напредък крехък. През последните месеци унгарският премиер Виктор Орбан многократно блокира процеса, отказвайки да разреши отварянето на преговорни „глави“ – ключова стъпка за хармонизиране на националното законодателство с това на ЕС.
В отговор Европейската комисия предложи безпрецедентна маневра: да продължи с техническата работа независимо от официалното одобрение на страните членки. Това включва стартиране на проекти по въпроси като енергетика, конкуренция и върховенство на закона, за да се подготви почвата за бъдещо присъединяване. Идеята е проста: когато унгарското вето отпадне, Украйна и Молдова ще са готови и процесът може да се ускори.
Европейските лидери ще обсъдят тази стратегия на среща в Копенхаген, на която ще присъстват и ръководители на съседни страни, включително Украйна и Молдова. Целта е двойна: да се упражни политически натиск върху Будапеща, като същевременно се изпрати успокояващо послание към Киев и Кишинев – ЕС остава достъпен.
За Тарас Качка, вицепремиер на Украйна по европейската интеграция, този подход е и несъвършен, и необходим. „Не е идеалният вариант, но не можем да си позволим да прекъснем процеса“, казва той. Всяка пауза в преговорите би отслабила болезнените, но важни реформи в правосъдието, прозрачността и икономическото преструктуриране.
Дипломати предупреждават, че без официално признаване на усилията на двете страни кандидатки мотивацията им може да спадне. Без отваряне на „глави“ ще е трудно да се убеди общественото мнение да подкрепи сложни и често непопулярни реформи. Но алтернативата – спиране на процеса – би била още по-опасна, тъй като би подхранила разочарованието.
В Киев европейската бавност се следи дори на фронтовата линия. „Длъжностни лица ни казват, че дори войниците […] знаят, че в Брюксел няма технически прогрес“, съобщава европейски дипломат. С война на изтощение на фронта, политическата интеграция в ЕС се разглежда като жизненоважна противотежест – доказателство, че жертвите на украинците са част от ясна перспектива.
Някои европейски лидери, като Антониу Коща, обсъждат реформиране на правилата за преговори, за да се заобиколи блокажът.
Предложението: технически аспекти на дискусиите да могат да започват с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие. Но дори тази реформа изисква подкрепата на Унгария, което намалява шансовете за успех.
Междувременно Брюксел търси прагматичен баланс: да се напредва, където е възможно, да се спира там, където Будапеща блокира, и да се поддържа жива надеждата за разширена Европа. За Киев и Кишинев това е спасителен пояс; за ЕС – начин да се запази обещанието: един ден Украйна и Молдова ще бъдат пълноправни европейски членки, независимо дали Орбан го приема или не.
