Четенето на мистичното фентъзи на Роджър Зелазни „Една нощ през самотния октомври“ се е превърнало в ритуал за феновете на писателя, на класическите страшни романи и на магията на Халоуин.
"Една нощ през самотния октомври" ("A Night in the Lonesome October") е последният роман на американския майстор на фентъзито и научната фантастика Роджър Зелазни, публикуван през 1993 г. На пръв поглед, това е причудлива приказка за говорещо куче, което разказва за серия от свръхестествени събития и личности в предградията на викториански Лондон. Всъщност, тя е хитроумна смес от готически хорър, мистерия и фентъзи, която се е превърнала в ежегоден ритуал за хиляди читатели по света.
Историята е разказана в 31 глави – по една за всеки ден от месец октомври – от гледната точка на Смрък, умно и лоялно куче. Той е фамилиар (животно-компаньон) на своя господар, загадъчен човек, известен просто като Джак. Те живеят в провинциално предградие на Лондон, където са се събрали най-популярните страшни образи от световната литература.
Целта на събирането е Играта. Това е магически сблъсък, който се провежда веднъж на няколко десетилетия, когато пълнолунието съвпада с нощта на Вси светии. В тази рядка нощ завесата между световете изтънява и се отваря възможност в нашия свят да се върнат Старите богове, познати от вселената на майстора на космическия ужас Хауърд Филипс Лъвкрафт..
Участниците в Играта са свръхестествени фигури, свързани с окултното, които се делят на две фракции – отварячи и затварячи. Отварячите извършват ритуали, за да отворят портал и да призоват Старите богове, които да дойдат и да прекроят света. Затварячите се борят да запазят света такъв, какъвто е и извършват контраритуали, за да попречат на затварячите и да държат портала затворен.
Очарованието на романа, освен хитро извезаната история, е, че Зелазни никога не назовава играчите с техните прочути имена, а ги описва с намеци и прякори. Читателят трябва сам да разпознае в „Графа“ – Дракула, в „Добрия Доктор“ – Виктор Франкенщайн, в „Лудата Джил“ – съвкупен образ на вещицата, а в Джак – страховития Джак Изкормвача. Тук са още Върколакът, „Лудият монах“ (Распутин), както и „Великият детектив“ (Шерлок Холмс). Всички играчи имат придружител – интелигентно животно, което им помага в подготовката за Играта и в нейното развитие.
Тъй като книгата е разказана от Смрък, придружителят на Джак, действието се фокусира върху фамилиарите и техните диалози. Те са тези, които вършат мръсната работа: събират мистериозни съставки (като паяци, билки, кости и части от човешки тела), шпионират другите, създават съюзи и развалят планове. Те трябва да разберат кои от колегите им са приятели и кои са врагове, преди да настъпи полунощ на 31 октомври, когато се разгръща самата Игра.
Причината, поради която хиляди хора превръщат „Една нощ през самотния октомври“ в своя ежегодна октомврийска традиция, е в хитроумната ѝ структура и завладяващ сюжет за феновете на готическия и викториански роман.
Ритуалът повелява една глава на вечер. Тъй като романът има 31 глави, всяка от които представлява един ден от месеца, най-естественият начин за четене е една глава на вечер, от 1 до 31 октомври. Това превръща четенето в бавен, натрупващ напрежение ритуал. Всеки ден носи ново парче информация, нов съюз или нова пречка. Читателят преживява месеца заедно със Смрък, усещайки как напрежението и мистерията се сгъстяват с наближаването на Халоуин.
Въпреки че историята засяга мрачни теми (убийства, черна магия и апокалипсис), тонът е изненадващо лек, остроумен и създава приказен уют. Наблюдението на света през очите на Смрък внася чар и щипка хумор в готическата обстановка.
Тази традиция позволява на феновете да се потопят напълно в атмосферата на октомври и Халоуин, докато се наслаждават на един от най-остроумните и оригинални сюжети на Роджър Зелазни. Това е Играта, в която си струва читателят да се потапя отново и отново. А книгата върви чудесно и с любим есенен саундтрак – според личните предпочитания на четящия, разбира се.
