Европейските лидери прекараха ден в Копенхаген в разговори за сигурността на континента. Не всичко протече според плана — имаше много разговори, но малко резултати. Лидерите не са по-малко притеснени, отколкото бяха преди срещата.
1. Замразените активи остават замразени, засега
Държавите от ЕС не бяха готови да подкрепят план на Европейската комисия за използване на замразените руски активи за финансиране на заем за Украйна.
Комисията иска да предложи на Украйна заем от 140 млрд. евро, като се заменят санкционираните руски средства от изтекли активи с договор за дълг с белгийската финансова институция Euroclear, която пази депозитите. Европейски служители виждат в това хитър начин да се избегне конфискация, която би могла да наруши международното право, пише Politico.
Една от причините сделката да не бъде договорена в Копенхаген е, че някои държави, особено Белгия, трябва да бъдат уверени в правната ѝ издържаност.
Белгийският премиер Барт де Вевер беше най-предпазлив, тъй като неговата страна би понесла основния удар при евентуални руски съдебни действия.
След срещата председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен се опита да увери Белгия и други колебаещи се държави, че според нейния план активите няма да бъдат конфискувани и че „рисковете трябва да бъдат поети от по-широки рамене“.
Но това не беше достатъчно — или поне не още. Следващата среща на върха по-късно този месец може да бъде „денят на решението“, заяви председателят на Европейския съвет Антониу Коща.
2. Лидерите към Комисията: Отбраната остава в наши ръце
Двата часа, предвидени в програмата за разговори по общата отбрана, се удвоиха.
Докато страните по принцип приветстваха предложенията на Комисията, лидерите настояха за по-голяма роля в решенията.
Заради нуждата от по-нататъшни обсъждания, срещи между 27-те министри на отбраната на ЕС и върховния дипломат Кая Калас ще се провеждат по-често, съобщи европейски служител, запознат с хода на разговорите.
ЕС все още трябва да уточни детайлите на т.нар. „стена срещу дронове“, по която не беше постигнато съгласие в сряда. Това ще бъде „антидронова система, способна на бързо засичане, прихващане и при необходимост — неутрализация“, заяви Фон дер Лайен.
Водещи страни като Франция и Германия изразиха скептицизъм към идея за стена срещу дронове, управлявана от Комисията, докато южните държави настояха за по-широка концепция, която да защитава и техните граници.
3. Мерц не успя да наложи дневния ред
Германският канцлер Фридрих Мерц влезе в срещата с намерението да говори за конкурентоспособността — и не успя.
„Ще имаме два основни въпроса за обсъждане: първо, конкурентоспособността на европейската индустрия и прекалено високото ниво на регулации в Европа. Второ, за съжаление, ще трябва отново да говорим за войната срещу Украйна“, каза той пред журналисти при пристигането си в Копенхаген.
Изглежда, че Мерц не беше обърнал внимание на официалната програма, която включваше една сесия за отбраната и една за Украйна. Според официални лица на срещата никой не е имал илюзия, че неговото послание е насочено основно към вътрешната аудитория. Германският лидер е под растящ натиск да реформира най-голямата икономика в ЕС и да изпълни обещаните реформи и бързия обрат, върху които изгради предизборната си кампания.
4. Кралските покани са над всичко
Финалът на срещата в Копенхаген беше определен от покана за вечеря. Датското кралско семейство покани европейските лидери на вечеря в 19:00 ч.
Това наложи краен срок, но сесията за сигурност и отбрана продължи четири часа — два пъти повече от планираното, тъй като лидерите надхвърлиха предварително написаните си бележки и започнаха да импровизират. Коща, който ръководеше срещата, не се осмели да прекъсва микрофоните, предвид чувствителността на темите, каза европейски служител, който отрече продължителността да се дължи на разногласия.
Лидерите все пак стигнаха навреме за вечерята. Само Фон дер Лайен, Коща и премиерката Фредериксен се върнаха на мястото на срещата, за да информират пресата.
5. Всички членове искат да решават кой може да влезе в клуба
Идеята на Коща за ускоряване на кандидатурата на Украйна за ЕС не проработи. И това не беше изненада.
Коща предложи промяна в правилата на ЕС, така че официалните преговори за членство да могат да започват с подкрепата на квалифицирано мнозинство от лидерите, вместо да е необходимо единодушие. Това беше неприемливо за унгарския премиер, който е най-близкият до руския президент Владимир Путин сред европейските лидери. Но и други страни, включително Франция, Нидерландия и Гърция, се противопоставиха и оставиха предложението да потъне.
По време на срещата Орбан беше един от малкото лидери, които коментираха плана. И то само за да го отхвърли.
