Президентът Еманюел Макрон се изправя пред най-дълбоката криза от началото на втория си мандат. Само месец след назначението си премиерът Севастиян Лекорню подаде оставка. Решението му предизвика сътресение във финансовите пазари и постави под въпрос стабилността на управлението. Петима премиери за по-малко от три години, разпокъсан парламент и липса на обществено доверие превърнаха президентството на Макрон в поредица от краткотрайни експерименти, които вече подкопават позицията на Франция в Европа.
Премиерът Севастиян Лекорню и неговото правителство подадоха оставка в понеделник. Решението засилва нестабилността в страната и поставя под съмнение способността на президента Еманюел Макрон да управлява, пише Politico.
Лекорню беше назначен преди месец. Той се оттегли само часове след като представи състава на новия кабинет. Така стана най-кратко управлявалият премиер в Петата република. Рекордът досега принадлежеше на Мишел Барние, който остана на поста три месеца в края на 2024 година.
Опозицията и част от партньорите в малцинствената коалиция на Макрон реагираха с гняв. Повечето министри в новия кабинет са същите хора от предишното правителство или вече са заемали високи държавни постове.
39-годишният Лекорню беше петият премиер на Макрон след преизбирането му през 2022 година. Той трябваше да приеме ограничен бюджет и да намали дефицита. Основната му задача беше да убеди инвеститорите, че Франция остава стабилна и управляемa икономика.
Финансовите пазари реагираха с тревога. Инвеститорите смятат, че страната е политически неспособна да направи необходимите съкращения и да избегне дългова криза. Основният борсов индекс в Париж падна с 3% в началото на търговията. Доходността по десетгодишните държавни облигации се повиши до 3,57% – близо до най-високото ниво за годината и вече по-висока от тази на Италия. Еврото се понижи с над половин цент спрямо долара. Политическата нестабилност във Франция започна да влияе и извън страната.
Същите лица в новия кабинет
Лекорню още от началото изглеждаше в трудна позиция. Той замени Франсоа Байру, чийто кабинет падна заради непопулярни икономии и идеята за премахване на два празнични дни.
Политическите сили очакваха символична промяна в управлението. Вместо това новият кабинет не донесе нищо ново. Повечето министри запазиха местата си. Новите назначения – Бруно льо Мер като министър на отбраната и Ролан Лескюр като министър на икономиката и финансите – вече бяха част от предишни правителства на Макрон.
Бруно Ретайо, лидер на партията „Републиканци“ и вътрешен министър, заяви чрез свой съветник, че партията на Макрон държи прекалено много постове въпреки ниската си популярност.
Лекорню не успя да привлече подкрепата на Социалистическата партия, която е ключов фактор в бюджетните преговори. Лидерът ѝ Оливие Фор обяви, че Франция се намира в „безпрецедентна политическа криза“. След новината за оставката той каза, че решението на Лекорню напомня за оттеглянето на Шарл дьо Гол през 1969 година.
Политически апетити и срив на доверието
В кратко изявление в понеделник сутрин Лекорню каза, че е готов на компромиси, но условията за оставане на поста не съществуват.
Той обвини политическите сили, че се държат така, сякаш имат мнозинство в разделения парламент. По думите му партийните интереси преди президентските избори през 2027 година са довели до разцепления в управляващата коалиция.
Оставката му засили нестабилността и натиска върху Макрон. Центристкото движение на президента вече губи подкрепа.
Основните опозиционни сили настояват Макрон да разпусне парламента или сам да подаде оставка.
Лидерът на „Национален сбор“ Жордан Бардела каза, че нови избори вероятно ще се проведат в рамките на няколко седмици и че партията му е готова да поеме управлението. Марин Льо Пен определи оставката на Лекорню като правилна и призова президента да разпусне парламента. „Това е краят на пътя“, заяви тя.
Лидерът на лявата „Непокорна Франция“ Матилд Панó написа в X, че обратното броене до оставката на Макрон вече е започнало, след като три правителства паднаха в рамките на една година.
