Според немското издание Blick и в интервю за унгарското онлайн издание Partizán, Меркел смята, че Полша и балтийските държави са осуетили предложението ѝ за нов формат на преговори с Русия след Минските споразумения от 2015 г., на които тя отдава заслуга за осигуряването на относително спокойствие в Украйна до 2021 г.
Според нея блокирането на диалога на ЕС с Владимир Путин от страна на тези държави през 2021 г. е засилило напрежението и е допринесло за избухването на война, а ситуацията е била повлияна и от пандемията от коронавирус.
Бившият канцлер заяви, че през лятото на 2021 г. се е опитала да преговаря директно с Путин, защото е смятала, че той вече не приема Минск сериозно. Тази инициатива обаче не се е осъществила поради блокади от Полша и балтийските държави, които се опасявали от прекалено снизходителната политика на ЕС към Москва.
„Тези страни се страхуваха, че няма да имаме обща политика спрямо Русия“, коментира Меркел, като защити своята линия спрямо Москва и подчерта, че Минските споразумения са стабилизирали Украйна поне за известно време.
Изявленията ѝ предизвикаха остра реакция във Варшава. Полски политици категорично отхвърлиха обвиненията, като припомниха, че Русия вече е проявила агресия срещу Украйна години преди това – с анексирането на Крим и с подкрепата за сепаратистите в Донбас.
С думите на Меркел бе поставена под въпрос и нейната дългогодишна политика на тясно икономическо сближаване с Кремъл, която мнозина в Европа отдавна смятат за тотална грешка, дала кураж на Путин. В началото на войната Германия беше почти изцяло зависима от доставките на руски газ.
