Международният фестивал за етнографско кино „ОКО“ откри българското си издание в София в дъждовната вечер на 3 октомври. Зрителите се събраха в City Mark Art Center, за да гледат новия документален филм на директора на фестивала Тетяна Станева – „Мъртва китка“. Той показва как бесарабските българи пазят традициите си преди войната – жените, които правят восъчни цветя, мъжете, които коледуват, децата, които сурвакат бабите. Но виждаме как тези деца порастват и се озовават в окопите. Разбираме и кой притеснява бесарабските българи – Украйна или Русия.
След българската премиера на „Мъртва китка“ в рамките на „ОКО“ разговаряме с режисьорката и журналистка Тетяна Станева – за филма, за бесарабските българи и за традициите.
„Не Украйна притеснява украинските българи. Тя не ни забранява да празнуваме празниците си, или да говорим български език. Руската агресия е тази, която убива корените, идентичността, традициите ни – убива нематериалното културно наследство на етническите българи“, посочва Станева в интервю за ФрогНюз.
„Фактите са, че в украинската армия има страшно много етнически българи. Около 50 човека само от моето село Криничне или служат, или са в безизвестност“, допълва тя.
Тетяна Станева
Целия разговор четете в следващите редове. „Мъртва китка“ можете да гледате отново на 10 октомври от 19:00 ч. в Дома на киното.
Филмът Ви има кръгова композиция – започва с български обичай и завършва с това как участниците, които по време на заснемането на обичая са деца, в края на разказа вече са в окопите. Наскоро в България имаше напрежение около случай на млад мъж с двойно гражданство – украинско и българско, който живее в Украйна и е бил мобилизиран. Тогава имаше коментари, че „ето, изпращат българи на фронта“. Етнически българи обаче има на фронта още от първия ден на войната, нали така?
Редно е да разделим етническите българи без български паспорт и тези, които имат български паспорт. В Украйна може да имаш и десет паспорта, но ако си гражданин на Украйна, си преди всичко украинец – имаш задължения най-напред към Украйна. Всеки човек, роден и живеещ в Украйна, подлежи на мобилизация, независимо от своя етнически произход. Българското гражданство не те освобождава от украинското.
Много украинци сега са зад граница. Те се опитват да започнат работа, да пуснат корени, искат да получат гражданство. Какво обаче правят с украинското си гражданство? Ако имаш украински паспорт, ти най-напред си украинец. Украйна признава и работи с твоя украински паспорт. Хората, които имат двойно или дори тройно гражданство, имат не само двойни права, но и двойни отговорности. Толкова е логично, че не зная как „копейките“ могат да мислят нещо различно.
Ако някой има двойно гражданство и започне война в България, той ще бъде мобилизиран в българската армия, ако в момента се намира на територията на България. Това момче, около което имаше казус, живее в Украйна. Родителите му са разделени – майка му е украинка, баща му – българин. Но той живее в Украйна, има украинско образование. Проверяват документите му, идва ред да бъде мобилизиран. След това е освободен от мобилизация единствено на база медицинските му документи, които показват, че следва да бъде освободен.
Всеки мъж в Украйна е задължен да мине през военна комисия. Тя установява дали е годен за служба. Ако е негоден, това се отразява в регистъра. Ако някой не е минал през комисия, службите започват да го търсят. Ако го срещнат на улицата и той няма документ, че е преминал комисия – както е било в конкретния случай – е ясно, че е нарушил закона. Въпреки това този човек не се мобилизира, ако комисията установи, че не е годен за служба. Това момче беше пуснато не заради българския паспорт и скандала в България, а поради медицински причини.
Във финалните кадри на Вашия филм виждаме портретите на етнически българи от Вашето село – Криничне (Чушмелий), които са се сражавали и са загинали във войната. Има ли според Вас в България разбиране, че има много етнически българи на фронта?
„Копейките“ са фокусирани върху хората, които са избягали от служба, които се оплакват. Във всеки народ има хора, които няма да искат да служат, които ще избягат. Ако има война в България, мисля, че този процент ще е много по-висок, отколкото в Украйна – с цялата ми любов и уважение. Фактите са, че в украинската армия има страшно много етнически българи.
Във филма „Мъртва китка“ има сцена, в която момичета и жени правят окопни свещи. Седим и изброяваме имената на хора, които са в армията сега. Те са поне 50 души – и това е само от нашето село. Не познавам всички от тях. Познавам хората, които са на моята възраст, но сред мобилизираните има и по-млади мъже, които не познавам, познавам по-скоро родителите им. Около 50 човека само от Криничне или служат, или са в безизвестност.
Преди и след пълномащабната война
Започвате снимките на филма в мирно време. Виждаме как българските обичаи продължават да се изпълняват в бесарабските села в Украйна. След това виждаме как тези обичаи биват буквално претопени от войната, претопени в нуждата да се помогне на фронта и на хората там. Филмът показва как радостта на живота тече, но изведнъж е прекъсната от войната. Какво цели Вашият филм?
Едната идея е да покажем, че не Украйна притеснява украинските българи или им забранява да празнуват и да говорят български език. Руската агресия е тази, която убива корените, идентичността, традициите ни, убива нематериалното културно наследство на етническите българи.
Във войната няма нищо добро. Показваме обаче как момичета намират начин да бъдат полезни, как искат да направят нещо. Правенето на восъчни китки е голям майсторлък. Тези китки се дават от момите на техните момци по време на празници. Започваме филма с това как правим такива китки – сложно е и отнема много време, за да се създаде тази красота. Да се претопи такова цвете, за да иде за свещи на фронта, беше много болезнено. Но това е символична жертва, която момичетата правят.
Това исках да покажа с филма – че фокусът се измества. Когато фокусът е настоящият, е трудно да предадем традициите и обичаите на децата си. Така традицията умира.
Кога отново можем да гледаме филма у нас?
„Мъртва китка“ ще бъде излъчен на 10 октомври от 19:00 ч. в Дома на киното. На прожекцията ще присъства и момчето, което виждаме в окопите във финалните кадри. Ще можете да говорите с него, да обсъдим целия филм – ще разкажа за процеса на снимане.
Илияна Маринкова
