От хаотични дийпфейкове до радикализирани ботове – социалните мрежи, които някога обещаваха свързаност и общност, днес изглеждат като дигитално сметище, от което хората бягат.
След като Twitter – вече под новото си име X – се превърна в лабиринт от радикализирани ботове, AI-генерирани изображения и море от дийпфейкове, а Facebook продължава да трупа бездънни масиви от псевдо-вдъхновяващи картинки, подсилени от изкуствен интелект, възниква въпросът: преживяваме ли смъртта на социалните мрежи?
Instagram, TikTok и YouTube също сервират все по-абсурдни видеа, създадени в прегрятите екоцидни центрове за данни.
Meta и OpenAI наскоро представиха нови платформи, пълни с кратки видеоклипове, генерирани от ИИ, уверявайки, че обществото копнее за машинно съдържание. Но докато рекламите говорят за „революция“, интернет започва да прилича на сметище от шум, фалшификации и безсмислие – и хората бавно се отдръпват.
Според анализ на Financial Times, обхващащ 250 000 души от 50 държави, използването на социалните мрежи намалява. Пикът бе през 2022 г.; оттогава времето, което хората прекарват онлайн, спада с близо 10%. В развитите страни потребителите над 16 години прекарват средно по 2 часа и 20 минути дневно в социални мрежи, като най-осезаем е спадът сред младите – тийнейджъри и хора в началото на двайсетте вече търсят другаде своето дигитално присъствие.
Причината е проста: социалните мрежи отдавна престанаха да бъдат социални. Те се превърнаха в инструменти за пасивно превъртане – между скуката и тревожността. Истинските разговори и връзки са заменени от „doomscrolling“ – отчаяното търсене на смисъл в безкрайния поток от нищо.
От 2014 г. насам делът на хората, които използват социалните мрежи за поддържане на контакти, изразяване или срещи, е намалял с над една четвърт. За сметка на това расте броят на тези, които отварят приложенията „по навик“ – просто за да убият време.
Писателят и технологичен критик Кори Доктороу нарича този период „оскверняване на платформите“ – фазата, в която мрежите вече не се стремят да свързват хора, а да изсмукват вниманието им. Джон Бърн-Мърдок добавя: „Много от тези приложения вече не са истински социални – те просто оптимизират времето пред екрана, използвайки всички средства, за да ни задържат още секунди и минути.“
Едно изключение обаче нарушава тенденцията – Северна Америка. Там, където процъфтява крайнодесният дискурс, потреблението на социални мрежи продължава да расте. Възходът на Доналд Тръмп и влиянието на Илон Мъск поддържат интереса жив. През 2024 г. потреблението в САЩ е с 15% по-високо, отколкото в Европа.
