Американските учени Джон Кларк, Мишел Деворе и Джон М. Мартинис спечелиха Нобеловата награда за физика за 2025 г. Наградата се връчва за техните изследвания в областта на квантовомеханичното тунелиране – явление, което стои в основата на редица съвременни технологии, включително квантовите компютри.
Кларк провежда изследванията си в Калифорнийския университет в Бъркли, Мартинис – в Калифорнийския университет в Санта Барбара, а Деворе работи както в Йейл, така и в Санта Барбара, пише Асошиейтед прес.
„Меко казано, това беше изненадата на живота ми“, призна Кларк, след като научи новината по телефона. Той отдаде заслуженото на своите колеги лауреати:
„Техният принос е наистина огромен. Нашето откритие по някакъв начин е в основата на квантовите изчисления, макар че къде точно се вписва в момента – не съм напълно сигурен“.
Ученият добави с усмивка, че „една от причините мобилните телефони да работят е именно тази научна основа“.
Според Нобеловия комитет трудът на тримата учени „отваря възможности за развитие на следващото поколение квантови технологии – квантова криптография, квантови компютри и квантови сензори“.
„Чудесно е да отпразнуваме как вековната квантова механика продължава да ни изненадва и да бъде изключително полезна – тя е основата на цялата дигитална технология“, заяви Оле Ериксон, председател на Нобеловия комитет по физика.
Това е 119-ото присъждане на наградата за физика. Миналата година отличието беше поделено между Джон Хопфийлд и Джефри Хинтън – пионери в изкуствения интелект, чиито трудове положиха основите на машинното обучение.
В понеделник Мери Е. Бранкоу, Фред Рамсдел и Шимон Сакагучи получиха Нобеловата награда за медицина за открития, обясняващи как имунната система различава микробите от собствените клетки на тялото.
Серията от Нобелови обявления продължава в сряда с наградата за химия, в четвъртък – за литература, а Нобеловата награда за мир ще бъде присъдена в петък. Нобеловата награда за икономика ще бъде обявена на 13 октомври.
Церемонията по връчването ще се състои на 10 декември – годишнината от смъртта на Алфред Нобел (1896 г.), шведския индустриалец и изобретател на динамита, който основава наградите.
Наградата включва престижен златен медал и парична сума от 11 милиона шведски крони (почти 1,2 милиона долара).
