Всеки, който някога се е интересувал от епохата на Древния Рим, е забелязал, че на някои статуи на известни и по-маловажни личности липсва ключова част - главата. Не предполагайте, че скулпторите са били просто мързеливи - има причина тези статуи да са безглави.
Историците посочват три причини, поради които статуите са обезглавени. Първо, в Древен Рим само императори, прочути воини и богове са могли да бъдат почитани с такава глава. Понякога статуи са били изработвани от обикновени хора, но само ако индивидът е допринесъл значително за държавата и обществото и е постигнал слава, което е било рядкост.
Освен това, процесът на създаване на подобна скулптура е интересен – те са били склонни да я създават „върху рамка“. Това означава, че торсът първоначално е бил изработен от мрамор, а ръцете, краката и главата след това са били закрепени с карфици. Римляните често са поръчвали статуи с подвижни глави, така че след смъртта на известна личност главата ѝ да може да бъде отстранена и заменена с друга. Останалата част от тялото, като правило, е била неидентифицируема – само торсът и мантията, без лични идентификационни белези. Това обаче не е единствената причина статуите да са безглави – има и няколко други фактора, които са повлияли на външния вид на тези произведения на изкуството.
Вратът е слабо място за всяко човешко същество. Той съдържа множество прешлени, мускули и кръвоносни съдове, което го прави лесно чуплив и повреждаем. Скулптурите не са били по-различни – създателите са се опитвали да изобразят тялото по негов образ и подобие. Оказало се, че ако статуята е била транспортирана, транспортирана неправилно или е била предавана от ръка на ръка, вратът може просто да се счупи и да падне, заедно с главата. Ето защо артефакти, подобни на статуи, са оцелели до наши дни само в тази форма.
Друга причина, поради която статуите са обезглавени, може да е обрат на съдбата. В древен Рим е съществувала концепция, наречена „damnatio memoriae“ – „проклятие на паметта“. Сенатът е бил инициатор на тази ситуация. След смъртта на непопулярен император, правителството е можело да реши да осъди действията му и да заличи името му от историята. Това се е отнасяло и за скулптурите – скулпторите са били длъжни сами да обезобразят статуята и да ѝ отрежат главата. Добър пример за тази съдба е император Нерон, който е осъден на арест и екзекуция, но се самоубива. Въпреки това, неговата скулптура е обезглавена.
Факт е, че всички произведения на изкуството, особено древните артефакти, са изключително ценни. Търговците на произведения на изкуството, които печелят от продажбата на такива съкровища, могат умишлено да ги разчленят, знаейки, че една статуя може да се продаде за повече на парчета, отколкото като цяло. Понякога историците на изкуството и колекционерите успяват да намерят всички части от скулптурата, но ако не, ще останете с цяла статуя без глава.
