Министърът на правосъдието Георги Георгиев ще свика Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) следващия четвъртък, за да бъде обсъдено предложението за автентично тълкуване на спорни текстове от Закона за съдебната власт. Новината бе съобщена пред журналисти по време на кръгла маса на тема „Управление на градските отпадъци: престъпност, корупция и екологична сигурност“.
„Ще дам възможност на кадровиците да вземат решение по този въпрос – двете колегии заедно. Няма как министърът на правосъдието да вземе отношение по споровете в независимата съдебна власт. Това, което мога да направя, е да оказвам съдействие за решаването на проблема от компетентните за това лица“, коментира Георгиев.
Спорният член 173, ал. 15
Вчера Съдийската колегия на ВСС реши да предложи на Пленума да отправи искане до Народното събрание за автентично тълкуване на член 173, алинея 15 от Закона за съдебната власт.
Паралелно с това Прокурорската колегия прие, че същата разпоредба не е приложима спрямо изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов и потвърди избора му.
Прокурорската колегия вече официално е потвърдила решението за Сарафов.
Казусът с член 173, ал. 15 отново поставя на изпитание отношенията между съдийската и прокурорската колегия на ВСС, които тълкуват закона по различен начин. Решението дали парламентът да бъде сезиран за автентично тълкуване може да се превърне в ключов тест за баланса между съдебната и политическата власт, както и за ефективността на започнатите реформи в сектора.
Ако Народното събрание даде автентично тълкуване, това може да създаде прецедент, при който законодателната власт навлиза на територията на съдебното самоуправление. Подобна намеса би могла да бъде тълкувана като опит за политическо влияние върху кадровите решения във ВСС.
От друга страна, отказът от такова тълкуване би оставил правната неяснота по отношение на статута на временно изпълняващия длъжността главен прокурор – ситуация, която поддържа институционалното напрежение и поставя под въпрос предвидимостта на съдебната система.
Каквото и решение да бъде взето, казусът се очертава като лакмус за зрелостта на реформата в съдебната власт – дали системата може да решава вътрешните си конфликти автономно, без външен политически натиск.
