Трагедията по време на автомобилно състезание край Аладжа манастир отново извади на повърхността болезнения въпрос: кой гарантира безопасността на подобни събития и как се допуска хора да сядат зад волана без адекватен контрол за употреба на наркотици или алкохол.
В България, за разлика от редица европейски страни, няма задължителен допинг контрол за участниците в автомобилни надпревари. Липсата на регламент отваря врата за безконтролност, а отговорността – между федерации, организатори и държавни институции – потъва в правен вакуум.
„Това не е въпрос от наказателното, а от спортното право“, пояснява адвокат д-р Силвия Петкова, специалист по наказателно право. „Но фактът, че няма единна регулация, сам по себе си е проблем на законодателно ниво. А когато няма правила, няма и кой да носи отговорност.“
Фалшивите тестове и истинските драми
В основата на контрола над водачите в България стои уредът DrugTest 5000 – система, използвана масово от МВР, но според критиците ѝ – с ограничена надеждност. След фаталния случай край Аладжа манастир мнозина питат: как може да вярваме на техника, която дава всеки трети резултат фалшив?
Петкова обаче уточнява: „Не ми е известно уредът да е забранен в която и да е европейска държава. Напротив – използва се в Германия, Великобритания, Испания и Ирландия. Проблемът не е в машината, а в човешкия фактор – в начина на пробовземане, съхранение и потвърждение на резултатите.“
И добавя: „DrugTest 5000 дава само качествен резултат – т.е. дали има или няма следи от наркотик. Истинската проверка се прави в лаборатория. Но за нея се чака – понякога с месеци, дори с години.“
„Без книжка, без кола, без вина“
Докато чакат лабораторните резултати, мнозина шофьори остават без книжки, без автомобили и често – без доход. Мярката е „временна“, но може да трае до 18 месеца.
„Формално не се нарушава презумпцията за невинност, защото човекът все още не е обвиняем“, обяснява Петкова. „Но на практика това е наказание преди присъда.“
В нейната адвокатска практика случаите на действителна употреба на наркотици непосредствено преди шофиране са „единични“. „Повечето са хора, които са употребили лекарство или вещество преди повече от 24 часа. Но законът не прави разлика – ако в тялото ти има следа, си престъпник.“
Когато лекарството се превърне в доказателство
Парадоксът е, че много от фалшивите положителни тестове са резултат от прием на напълно законни медикаменти.
„Антидепресанти, болкоуспокояващи, дори лекарства против настинка могат да дадат фалшив резултат, защото съдържат вещества с подобна химическа структура на наркотиците,“ казва Петкова.
„Проблемът е, че обикновеният човек няма как да знае това. Той просто следва предписанието на лекаря си.“
Системата, която се бави по-бавно от правосъдието
В България има едва четири акредитирани лаборатории, които могат да потвърждават резултатите от тестовете – две във ВМА (София и Варна), една в МИ–МВР и една в НИК–МВР.
Най-бързата работи със срок от около три месеца. Най-бавната – година и осем.
„Причината е проста: няма достатъчно токсиколози и техника,“ казва Петкова. „А когато системата е претоварена, страдат хората.“
Двойният аршин
Още един тревожен факт – полицаите, които проверяват гражданите с DrugTest 5000, сами не подлежат на задължителни тестове със същата система.
„Това е лицемерно,“ категорична е Петкова. „Гражданите са длъжни да се подлагат на проверка, а полицаите – не. В същото време мнозина от тях приемат медикаменти за безсъние или тревожност, които съдържат вещества, класифицирани като наркотични.“
Какво трябва да се промени
Според адв. Петкова решението не изисква революция в законодателството, а елементарна организационна воля:
„Не трябват нови закони, трябват лаборатории, апаратура и хора. Докато това не се случи, ще виждаме нови трагедии, в които някой умира, друг е обвинен, а истината се губи между фалшив тест и забавена проба.“
Един въпрос остава без отговор
След трагедията край Аладжа манастир обществото пак търси виновен. Но може би истинският виновник е системата, която не контролира, а реагира постфактум. Докато институциите спорят кой носи отговорност, хора губят живота си, шофьори губят свободата си, а доверието в правосъдието се топи с всяка следваща катастрофа.
Констанца Илиева
