Курортният комплекс „Елените“ край Несебър от години се рекламира като оазис на спокойствие и лукс по Южното Черноморие. Но зад фасадата на модерните хотели и вилни зони стои дългогодишен проблем – застрояване върху терени, които природата никога не е отреждала за сгради. Наводнението от 3 октомври, при което загинаха четирима души, показа ясно как комбинацията от институционално бездействие и агресивно строителство може да се превърне в смъртоносен капан.
Районът на „Елените“ е в подножието на Стара планина, прорязан от десетки дерета и малки реки. Една от тях – Дращела, ляв приток на Козлука – е спокойна през повечето време, но при силни валежи се превръща в буйна водна артерия. През последните две десетилетия части от коритото ѝ и заливната зона са били застроени – първо с инфраструктура, после с хотели и частни имоти.
Служебни доклади на Басейнова дирекция „Черноморски район“ и РИОСВ – Бургас разкриват тревожна липса на контрол. Няма данни дирекцията да е съгласувала инвестиционни намерения в речните участъци, нито доказателства, че е правена оценка на въздействието върху околната среда. Подадени сигнали още от 2009 г. са приключвали без последствия.
Според експерти, строителството върху заливни терени е сред основните причини бедствието да бъде толкова разрушително. При порой водата не може да се оттече – естествените ѝ пътища са стеснени или покрити с бетон. Изградената по-късно дренажна система е недостатъчна и занемарена.
Законността на постройките остава спорна. Част от тях имат стари разрешителни, издадени при по-облекчен режим, но по днешните стандарти строителството в речни легла би било немислимо. Държавата така и не е направила реална ревизия на статута им.
Министърът на околната среда Манол Генов обяви, че предстои пълна проверка на застрояването и издадените разрешения. По думите му държавата трябва да „възстанови контрола върху рисковите територии и върху собствените си закони“.
Наводнението в „Елените“ не е просто природен инцидент – то е резултат от години административна небрежност, политическо бездействие и жажда за печалба. Реките не четат устройствени планове и не признават нотариални актове. Природата винаги си връща територията – въпросът е на каква цена.
