
Български учени направиха пробив в областта на високотехнологичните материали. Екип от Института по електроника към Българската академия на науките (БАН) разработи иновативни повърхностни покрития от титан, които се отличават с изключителна твърдост и устойчивост. Новите материали имат широк потенциал за приложение – от прецизното машиностроене до авиацията и космическите технологии.
Изследователите са подобрили механичните свойства на титанови повърхностни структури чрез добавяне на бор и въглерод. В резултат са получени нови композитни покрития с много високи стойности на повърхнинната твърдост и значително по-ниска износваемост. Това ги прави подходящи за детайли, подложени на силно триене и натоварване – например елементи в двигатели, лагери, зъбни предавки, инструменти и други компоненти, при които издръжливостта е от решаващо значение.
Разработката е част от проекта „Център за компетентност Интелигентни мехатронни, еко- и енергоспестяващи системи и технологии“, в който участва екип от Института по електроника. В рамките на същия проект учените са създали и нов тип високоякостно и пластично заваръчно съединение между алуминиева и титанова сплав – технологичен пробив, който досега не е описван в научната литература. Тази иновация отваря път към хибридни леки конструкции, съчетаващи здравината на титана с ниското тегло на алуминия – изключително търсено решение в автомобилната индустрия, авиацията и космическите апарати.
Според учените, новите материали могат да бъдат приложени и в енергетиката, медицинската техника и микроелектрониката, където се изискват устойчиви повърхности, съпротивляващи се на износване и високи температури. По този начин разработката има потенциал да допринесе за по-дълготрайни, икономични и екологично устойчиви технологии.
Втората фаза на проекта „Център за компетентност Интелигентни мехатронни, еко- и енергоспестяващи системи и технологии“ стартира в края на септември, с водеща организация – Техническият университет в Габрово. Предстоящите задачи на екипа от Института по електроника са насочени към разработване на нови заваръчни шевове с легиращи елементи и модификация на повърхностите на титанови и алуминиеви сплави чрез интензивни енергийни потоци.
С реализирането на тези цели България затвърждава позициите си в областта на инженерните и материалознателните иновации, като демонстрира, че родната наука може да предлага решения от световно ниво в стратегически важни индустрии.