Някои от най-големите индустриални предприятия в Русия започнаха да освобождават служители или да ги пускат в неплатен отпуск. Мерките идват на фона на забавяне на военната икономика, намалено вътрешно търсене и спад в износа. Сред засегнатите сектори са железопътният транспорт, автомобилостроенето, металургията, минното дело, въгледобивът, производството на цимент и диаманти. Според Ройтерс това е пореден знак, че войната в Украйна и западните санкции започват да се отразяват сериозно на руската икономика.
Шест големи компании намаляват работното време
Ройтерс идентифицира шест водещи компании в минния и транспортния сектор, които са въвели четиридневна работна седмица. Целта е да се намалят разходите за заплати, без да се увеличава официално безработицата.
Най-големият производител на цимент в Русия — Cemros, с над 13 000 служители и 18 завода, е преминал на четиридневна седмица до края на годината. Според говорителя на компанията Сергей Кошкин решението е „необходима антикризисна мярка“, която цели да запази работните места.
Той обяснява, че вносът на цимент от Китай, Иран и Беларус е нараснал, докато строителството в страната е намаляло. Cemros очаква потреблението на цимент в Русия през тази година да падне под 60 милиона тона — ниво, наблюдавано последно по време на пандемията от COVID-19.
Натиск върху икономиката извън военния сектор
По данни на Центъра за макроикономически анализ и краткосрочно прогнозиране, секторите извън военната икономика са се свили с 5,4% от началото на годината. Центърът прогнозира спад на растежа на БВП до 0,7–1% през 2025 г.
По време на първите два президентски мандата на Владимир Путин икономиката на Русия се увеличи от под 200 млрд. долара до 1,7 трилиона. Днес обаче номиналният БВП е 2,2 трилиона долара — почти колкото през 2013 г., преди анексията на Крим.
След навлизането в Украйна през 2022 г. икономиката се сви с 1,4%, но отбеляза растеж от 4,1% през 2023 г. и 4,3% през 2024 г. За тази година прогнозата е едва 1%.
Въпреки това безработицата е на рекордно ниско ниво — 2,1% от работната сила. Путин отхвърля твърденията на водещи банкери, че икономиката стагнира, и заявява, че забавянето е умишлено, за да се овладее инфлацията, която се очаква да достигне 6,8% до края на годината.
Проблеми с износа, високите лихви и китайския внос
Руски компании се борят с комбинация от проблеми — високи лихвени проценти, силен рубъл, слаб вътрешен пазар и евтин китайски внос.
Руски железници, с над 700 000 служители, са поискали от работещите в централния офис да вземат три допълнителни неплатени почивни дни всеки месец. Приходите на компанията спадат заради намалени доставки на въглища, метали и нефт.
Автомобилният сектор също е под натиск. Заводът ГАЗ с 20 000 служители, КамАЗ с около 30 000 и най-големият производител на автомобили АвтоВАЗ с 40 000 души вече въведоха четиридневна работна седмица. ГАЗ е възстановил петдневния режим през октомври, но при другите компании промяната остава.
Алроса, най-големият производител на диаманти в света, е намалила персонала си с 10% сред служителите, които не са пряко заети в добива, и е прекратила работа в по-непечеливши мини.
Вълна от съкращения в тежката индустрия
В металургията, въгледобива и дървообработването също се въвеждат по-кратки работни седмици и съкращения.
Компанията Sveza, един от водещите производители на шперплат, затвори завод в Тюмен заради спад в търсенето на мебели. Повече от 300 души останаха без работа.
Просрочените заплати в Русия в края на август достигнаха 1,64 млрд. рубли – увеличение над три пъти спрямо миналата година.
Държавата отново се намесва
Правителството е принудено да оказва финансова подкрепа, за да предотврати социално напрежение в индустриалните региони. По време на кризите през 2008–2009 г. и 2022 г. държавата вече е спасявала автомобилните и железопътните компании с държавни кредити и субсидии.
Сега властите предлагат данъчни облекчения, отстъпки за железопътен транспорт и целева помощ за предприятията от металургията и въгледобива.
Въгледобивният сектор е особено засегнат. Заместник-премиерът Александър Новак предупреди, че 30 компании с 15 000 работници са застрашени от фалит. В Кузбас — най-големият въгледобивен регион в Русия — 18 от 151 предприятия вече са спрели работа, а 19 000 миньори са загубили работата си през първото полугодие на 2025 г.
„Кризата е навсякъде“
Миньори от Кузбас казват, че заплатите са намалени, а работните места изчезват.
„Сега съм на по-висока позиция, но получавам по-малко пари от преди“, разказва един от тях пред Ройтерс. „Навсякъде намаляват заплатите. Казват, че причината е кризата — няма търсене на въглища“.
Проблеми и в металургията
В стоманодобивния сектор също има признаци на криза. Правителствената комисия по финансова стабилност обсъжда мораториум върху фалитите в металургията и други мерки за подкрепа. Русия е петият по големина производител на стомана в света с 71 млн. тона годишно производство през 2024 г.
Според източници от бранша почти всички предприятия са намалили помощния персонал и поддържат само основните си звена. Засега големите играчи не преминават на четиридневна седмица, но признават, че са свръхнатоварени с персонал и работят с минимални печалби.
Забавянето на руската индустрия показва, че икономиката, ориентирана към войната, започва да губи инерция. Опитите на Кремъл да поддържа растеж чрез държавни поръчки и военни инвестиции не успяват да компенсират спада в цивилните сектори. Все повече компании се сблъскват с липса на търсене, ограничени пазари и недостиг на ликвидност — знак, че кризата в Русия вече е по-дълбока, отколкото изглежда на повърхността.
