„Не сме във война, но вече не сме и в мир“. С това предупреждение германският канцлер Фридрих Мерц описа новата реалност в Европа. Думите му не звучат така зловещо като онези на британския външен министър сър Едуард Грей, който през 1914 г. заяви, че „лампите угасват в цяла Европа; няма да ги видим да светят отново в нашия живот“. Но посланието на Мерц е ясно — историята отново се обръща. Европа навлиза в „сива зона“, състояние между война и мир, белязано от руски дронове и самолети, които навлизат във въздушното пространство на страни от НАТО, и от зачестили кибератаки и саботажи по море.
Осем десетилетия континентът вярваше, че мирът му е непоклатим. Днес това вече не е сигурно.
Европа в сивата зона
Бившият генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън предупреди, че кибератаките зачестяват, а цивилната инфраструктура е неподготвена. „Можем ли да вярваме, че всички тези саботажи из Европа са случайни?“ — попита той, пише CNN. „Трябва да се тревожим за атаките в сивата зона. Ще е твърде късно, когато угаснат светлините“.
В последните седмици Европа преживя вълна от инциденти: руски дронове навлязоха във въздушното пространство на Полша, което доведе до извънредно вдигане на изтребители на НАТО. Подобни случаи имаше и в Дания, Норвегия и Германия. Летища в Копенхаген, Осло и Мюнхен бяха временно затворени заради „неидентифицирани летящи обекти“.
В Полша, където дронове паднаха близо до границата с Украйна, министърът на външните работи Радек Сикорски заяви: „Всеки суверенен народ има право да се справи с нарушители. Вие не бихте търпели кубински самолети над Флорида“.
Руските провокации и целите им
Москва нарича тревогите на НАТО „параноя“ и твърди, че Западът използва тези инциденти като оправдание за ново въоръжаване. Владимир Путин дори се пошегува, че „няма дронове, които да стигнат Германия, Франция или Португалия“.
Бившият руски президент Дмитрий Медведев обаче заяви, че се надява страхът от война да накара французите и германците да се обърнат срещу собствените си лидери. „Най-важното е късогледите европейци да усетят страха по кожата си. Да треперят като животни, водени на клане“, написа той.
Според анализаторите Русия използва т.нар. „сива война“, за да тества готовността на НАТО и да подкопае доверието в алианса. „Това е като да вариш жаба — водата се нагрява бавно, докато е късно да скочи“, обясни Кърстен Фонтънроуз от компанията Red Six Solutions.
Европа под натиск
„Русия проверява колко защитена е Европа“, казва Кристин Берзина от Германския фонд „Маршал“. „Има ли реална готовност за защита? Ще се намеси ли САЩ, ако се наложи?“.
Русия отдавна се стреми да посее разделение между съюзниците в НАТО. А сега целта ѝ може да е и да изплаши западните избиратели, така че да намалеят обществената подкрепа и военната помощ за Украйна.
В отговор НАТО засили въздушната отбрана по източния си фланг. Полша поиска извънредни консултации по член 4 на договора, а европейските лидери обсъждат изграждане на „стена срещу дронове“. Украйна дори изпрати свои военни, за да обучат западни съюзници в руски тактики.
На юлската среща на върха в Брюксел страните-членки обещаха да увеличат разходите си за отбрана до 3,5% от БВП — решение, което беше представено и като дипломатически успех за Доналд Тръмп.
Американската двусмисленост
Въпреки това съмненията в ангажимента на Вашингтон растат. Тръмп неведнъж е казвал, че „ако той беше президент, войната в Украйна нямаше да започне“. Но именно по негово време напрежението ескалира.
След инцидента с дроновете над Полша Тръмп написа в социалните мрежи: „Ето, започна се!“ — повече като наблюдател, отколкото като лидер. По-късно дори предположи, че руснаците „може би са сбъркали“.
Тази неяснота тревожи съюзниците. Според експерти тя може да насърчи Кремъл да продължи провокациите, смятайки, че САЩ няма да реагират твърдо.
Европа между страх и бездействие
Европейските лидери осъзнават, че трябва да укрепят отбраната си, но вътрешните им политически кризи затрудняват действията. Франция е разтърсена от протести, британското лейбъристко правителство е под натиск, а Германия се сблъсква с икономически трудности.
„Възможно е само реален инцидент да събуди Европа“, смята Берзина. „И това е плашещо, защото има достатъчно сигнали, че Русия се готви за следващ етап.“
Готовност отвъд армията
Бившият шеф на НАТО Джордж Робъртсън настоя, че защитата не е само военен въпрос. „Това трябва да бъде усилие на цялото общество. Всеки трябва да знае какво да прави при извънредна ситуация“.
Стратегът Никълъс Дънган допълва, че устойчивостта зависи и от бизнеса, който управлява ключови инфраструктури — енергетика, комуникации, транспорт.
НАТО вече търси по-тясно сътрудничество между армията и частния сектор. На конференция в Хага военни и индустриални експерти обсъдиха как да защитят Европа от хибридни атаки.
Русия все по-открито тества границите на НАТО. Европа започва да осъзнава, че „сивата зона“ не е теория, а реалност. Тя може да се окаже последното предупреждение — преди лампите отново да угаснат.
