Европейският съюз обмисля нов начин да използва част от замразените руски държавни активи, за да финансира Украйна. Идеята идва в момент, когато войната навлиза в четвъртата си година, а външната помощ за Киев започва да намалява.
След като САЩ намалиха участието си във финансирането на украинската отбрана, европейските държави търсят устойчив източник на средства. Според оценки, Украйна ще има нужда от около 65 млрд. долара външно финансиране за периода 2026–2029 г. Страната вече води нови преговори с Международния валутен фонд, тъй като сегашната програма приключва, пише Kyiv Independent.
Предложение за заем от замразените руски активи
Според документ, изпратен до посланиците на ЕС и цитиран от изданието Kyiv Independent, Европейската комисия предлага да бъдат използвани до 185 млрд. евро, които в момента се държат от белгийската финансова институция Euroclear. От тази сума 140 млрд. евро ще бъдат отпуснати на Украйна под формата на безлихвен заем, който ще се изплати само ако Русия плати репарации.
Останалите 45 млрд. евро ще бъдат отделени за погасяване на вече съществуващ заем от инициативата на Г-7, известна като Extraordinary Revenue Acceleration (ERA) — фонд от 50 млрд. долара, осигурен чрез облагане на лихвите от замразените руски активи.
Новият план не предвижда директна конфискация. Според него Европейският съюз ще издаде дългов договор (IOU) към Euroclear, гарантиран от страните членки. Euroclear ще преведе парите на ЕС, а Брюксел ще ги предостави на Украйна. Ако Русия никога не плати репарации, никоя страна няма да дължи пари обратно, а активите ще останат блокирани.
„Ако Русия не плати, Украйна не връща заема, ЕС не връща IOU, а руските пари остават замразени. Европейските данъкоплатци няма да поемат риска,“ обяснява юристът Барт Шевчик от международната кантора Covington & Burling.
Политически и правни препятствия
За да проработи схемата, активите трябва да останат замразени. Но това зависи от санкциите на ЕС, които се подновяват на всеки шест месеца с единодушно решение на всички страни членки. Този механизъм вече беше заплашван от унгарския премиер Виктор Орбан и словашкия му колега Роберт Фицо.
Европейската комисия предлага промяна — вместо единодушно гласуване, санкциите да се удължават с квалифицирано мнозинство (най-малко 15 държави, представляващи 65% от населението на ЕС). Това би гарантирало, че средствата остават блокирани, докато Русия не компенсира Украйна.
Мярката обаче няма прецедент в европейското законодателство. Особено важно е да бъде спечелена подкрепата на Белгия, където се намира Euroclear. Белгийският премиер Барт де Вевер вече изрази опасения и настоя за споделяне на правния риск между страните членки.
За какво ще бъдат използвани средствата?
Все още не е ясно как точно ще се изразходват средствата. Документът посочва, че парите са предназначени за „репарационен заем“ към Украйна, но също така допуска те да бъдат използвани за европейска отбрана или за бюджетни нужди.
Германският канцлер Фридрих Мерц настоява сумата да бъде насочена единствено за военна помощ. В същото време украинският заместник-министър на финансите Александър Кава заяви, че Киев иска гъвкавост — част от средствата да отидат за възстановяване на инфраструктурата и покриване на бюджетния дефицит.
„Украйна има нужда от средства за отбрана, но тези пари могат да бъдат използвани само веднъж. Част от тях трябва да отидат и за възстановяване,“ коментира икономистът Бенджамин Хилгенсток от Киевското училище по икономика.
Какво представляват замразените руски активи?
След началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. около 210 млрд. евро от резервите на Руската централна банка в Европа бяха замразени по силата на санкции. Подобни мерки въведоха и страните от Г-7, Швейцария и Сингапур. Общият размер на блокираните средства по света се оценява на около 300 млрд. долара.
Около две трети от тях – 185 млрд. евро – се намират именно в Euroclear. Това са пари, натрупани от руските държавни облигации, които след падежа са били депозирани в Европейската централна банка.
Лихвите по тези депозити принадлежат на Euroclear, а не на Руската централна банка, което позволява на ЕС да ги използва за финансиране на Украйна без да нарушава международното право.
Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард предупреди, че всяка схема за използване на тези средства трябва да спазва международните норми и да не подкопава доверието в еврото.
Следващи стъпки
Финансовите министри на ЕС обсъждат плана на 9 и 10 октомври в Люксембург, а лидерите на страните членки ще вземат решение на срещата на върха на 23 октомври.
